+359 887672686
info@kursoviraboti.bg
Вие сте в: Начало > Продукти > Казуси



Nouvelles Frontières - Предизвикателството на Интернет.



Цена: 100.00 лв.
Реф№: 332

100% ИНДИВИДУАЛНО РАЗРАБОТЕН КАЗУС
Обем: 10-12 стр.
Срок: 7-10 дни


През есента на 2000г. Жак Майо, основател на Nouvelles Frontières, свиква среща на четирите основни акционери (Виж табл.1) с цел да се осъществи преразглеждане на тяхната стратегия, която те подготвят да огласят в публичното пространство. От особено значение за него е начинът, по който инвеститорите ще погледнат на агресивната вертикална интеграция на Nouvelles Frontières с авиокомпании и хотели. Той си задава и въпроса как бързо растящото ползване на Интернет в Европа ще повлияе на туристическия бранш като цяло и на позицията на компанията в него.

            Nouvelles Frontières, създадена в средата на 60-те години на 20-ти век като студентска асоциация, която организира евтини екскурзии, бързо се разраства и до средата на 90-те се превръща в най–големия тур оператор във Франция, изпреварващ Club Mediterranée. С продажби възлизащи на 1.6 млрд. евро (през август 2000г. 1 евро се разменя приблизително за 0.9 щатски долара) и над 3 млн. клиенти през 1999г., Nouvelles Frontières е шестият най–голям тур оператор в Европа и един от 20–те най–големи в света. Мениджмънтът на компанията преценява, че за да продължи компанията да расте с бързи темпове, те трябва да увеличат капацитета на своя въздушен транспорт и наскоро се сдобиват с два чисто нови широко корпусни самолета Airbus A330. Освен това Nouvelles Frontières е и един от водещите доставчици на туристически услуги в Европа в областта на продажбите по Интернет, но въпреки това ръководството ù е обезпокоено от факта, че все повече от туристическите компании се прехвърлят в този нов канал и тя може да загуби своето конкурентно предимство.                                                                      

      Таблица 1. Акционерите в Nouvelles Frontières

 

Жак Майо (основател)

52 %

Патрик Билебаулт

14 %

Кристиан Пино

14 %

Ньоел Пикато

9 %

Други (не притежаващи по отделно повече от 6 %)

11 %

 

Туроператорската индустрия в Европа в края на 90–те година и на 20-ти век

 

Туроператорството се състои в предоставянето на пакет от ваканции, туристически обиколки и пътувания, които са изготвени на базата на различни компоненти като въздушен транспорт и широко разнообразие от други услуги, включващи настаняване, екскурзии, развлечения, спортни мероприятия, автомобили под наем, местен транспорт, др. Туроператорите изготвят такива пакети, които те считат, че ще бъдат привлекателни за клиентите и сглобяват всички необходими компоненти от пакета като предварително ги закупуват от специализирани доставчици като авиокомпании, хотели, курорти, местни туристически организации и т.н. Туроператорите публикуват каталози, в които техните ваканционни пакети са описани детайлно и от които техните клиенти биха избрали точния пакет, който искат да закупят на базата на параметри като дестинация, дати, продължителност, цена, специални мероприятия, ниво на лукс и комфорт, и др. Обръщайки се към един туроператор, клиентът купува пълен стандартизиран пакет и вече не е необходимо сам да избира различните услуги една по една. В цената на пакета се включва всичко с изключение на някои екстри и от там нататък не е възможно да се разграничи отделната стойност на всяка услуга, осигурена в пакета. Като цяло туроператорите освобождават холидей– мейкърите от неудобството да работят с многобройни доставчици на услуги и в добавка към това цената на целия пакет се оказва значително по–ниска от сумата от цените на отделните услуги.

Авиолиниите

Авиолиниите се разделят на две главни категории: редовни - извършват полети по разписание и чартърни – извършват полети по поръчка. Така, за да превозят клиентите си до ваканционната им дестинация, туроператорите могат или да резервират места в редовен полет, в който има достатъчно свободни места за всички, или да резервират цял самолет. Въпреки това разграничението между редовните полети и чартърните не е много ясен. Първо, много авиолинии учредяват специализирани чартърни дъщерни компании и следователно предлагат и двата вида услуги. Друга често срещана практика на авиокомпаниите е да продават на тур операторите групови резервации  за редовни полети. Последните вместо да наемат цял самолет са можели да закупят определен брой места от редовен полет и поемат отговорност за тяхното пласиране като по този начин поемат търговския риск за местата, които са резервирали.

            По традиция въздухоплаването винаги е изключително регулирано от държавата; либерализирано е от САЩ в началото на 80–те, а през 90–те започва неговото либерализиране и в Европа. Либерализацията въпреки това се прилага главно при вътрешните полети или в случая на Европа тя е в рамките на ЕС. В края на 90те години международните полети продължават да бъдат организирани на базата на двустранни междуправителствени споразумения. Обикновено тези споразумения определят по кои маршрути може да се лети, каква товароподемност имат и кои са превозвачите от всяка страна, а понякога дори и регламентират тарифите. По всеобщо правило чуждестранните авиолинии  не могат да превозват пътници по вътрешните маршрути на една страна. Например, въпреки, че самолети на Air France летят от Париж до Ню Йорк, те не могат да превозват пътници от Ню Йорк до Лос Анджелис. Независимо от предприетите в Европа стъпки за дерегулиране на този бранш, местните власти все още упражняват значително влияние върху въздушния транспорт като цяло и в частност върху конкуренцията между авиолиниите като само те предоставят входни врати, коридори за приземяване и разрешителни за превоз, които не могат да се купуват и продават лесно. Така след като главните летища и въздушните коридори се препълват, единствения начин, по който една авиокомпания може да навлезе на даден пазар или да увеличи своя превозен капацитет е да придобие съществуващ превозвач, който вече притежава тези ограничени коридори за приземяване и разрешителни. British Airways, например, решава да изкупи Air Liberté – четвъртия най–голям превозвач във Франция (след Air France, AOM и Corsair), за да навлезе на френския вътрешен пазар, който е най–големия в Европа през 1996г. Въпреки това, до 1998г. British Airways, чиято дейност във Франция води до значителни загуби, предпочита да се оттегли и продава Air Liberté на Swissair. В опитите си да си осигури силно присъствие във Франция, Swissair  придобива АОМ през същата година.

            Въпреки всеобщата тенденция на приватизация, много авиолинии продължават да бъдат държавна собственост или частична държавна собственост. През 2000г. Alitalia, Air France, Iberia – някои от главните авиокомпании в Европа, са частично контролирани от държавата докато германското правителство продължава да има значителен дял от Lufthanza. В повечето страни от третия свят, където националните компании се създават скоро след постигане на тяхната независимост, правителствата продължават да бъдат собственици и да подпомагат своите национални превозвачи.

            Като цяло, от 1970г. самолетната индустрия бележи среден годишен растеж от 6% в пътнически мили (пр. общия брой мили, прелетяни от всички пътници) с изключение на един кратък, но значителен спад през 1991г. и 1992г., последствие от Войната в Залива. Независимо от това цените спадат значително и са с незначителен ръст в доларово изражение, който достига 3% годишно. Индустрията е поразена от стуктурно претоварване на капацитета и за повечето авиокомпании средната товароносимост (пр. пропорцията на фактически продадените места) е доста под 75%. В края на 90–те някои от анализаторите на туристическия бранш предсказват, че комбинацията от повишена либерализация, по–добро използване на техники от мениджмънта, които целят извличане на по–големи печалби и компютъризирани системи за резервации (пр. Sabre, Appolo, Amadeus, Galileo, др.) ще доведе до по–малка пренаситеност в бъдеще. Трябва да отбележим, че пренаситеността варира според маршрутите и периодите през годината. Например трансатлантическите полети по традиция са изключително пълни от май до септември и доста по–празни през останалата част на годината, докато полетите от Европа до Карибите са пълни през зимата и празни през лятото.

            От средата до края на 90–те години са забелязва бавна, но устойчива промяна в търсенето на въздушен транспорт: делът на пътуващите по бизнес намалява, докато делът на пътуващите по ваканционни маршрути и за удоволствие се увеличава. И не на последно място недостатъчният брой на входни врати и коридори за приземяване на главните летища се превръща във все по–значителен фактор за разрастването на въздушния транспорт. Като цяло индустрията загубва над 15 млн. долара от 1975г. до 1995г.

            Всички тези промени потенциално засягат тур операторите, защото цената на самолетните билети заема значителен дял в общата стойност на туристическите пакети и екскурзии.

 

Доставчици на туристически услуги

 

Доставчиците на туристически услуги осигуряват всички онези услуги, които се включват в туристическия пакет и се предлагат на място в самата туристическа дестинация. Те включват настяняване, храна, спорт, развлечения, екскурзии, посещения, обиколки с екскурзовод, коли под наем, местен транспорт и др. С изключение на хотелските вериги и компаниите, които дават коли под наем, повечето доставчици на туристически услуги се очертават като предимно местни фирми. В зависимост от страната на туристическата дестинация и вида на услугата, конкуренцията между местните доставчици може да бъде много силна или да не съществува изобщо. Големи хотелски вериги като Marriott, Sheraton, Hilton, Hyat, Novotel и др., и големи компании за коли под наем като Hеrtz, Avis, Eurocar оперират в повечето държави по света като им се налага да се конкурират с местни фирма. Те обслужват предимно пътуващите по бизнес, но предлагат отстъпки за туристическите агенции, за да запълнят капацитета си.

            Като цяло услугите, предоставяни на клиенти в дадена туристическа дестинация, представляват малко над половината от общата стойност на екскурзиите и ваканциите, продадени от  тур операторите в Европа в средата на 90–те години.

 

Туристическите агенции

 

Туристическите агенции, които поддържат контакт с крайните клиенти, поемат отговорност да продадат завършените продукти, предлагани от тур операторите. Туристическите агенции в Европа предлагат широко разнообразие от услуги, включващи закупуването на самолетни билети, билети за влакове, хотелски резервации, коли под наем, обиколки на местни забележителности, др. В средата на 90–те години във Франция има само 4000 туристически агенции, които са самостоятелни или част от туристически вериги като например Havas Voyages - най–голямата от тези вериги притежава над 500 бюра, а четирите най–големи вериги притежават общо над 1500 бюра. Почти всички туристически агенции във Франция са членове на Националната асоциация на туристическите агенции. Тяхното заплащане се извършва под формата на комисионни, предоставяни им от авиолинии, доставчици на услуги или тур оператори. Комисионната варира според естеството на предоставяната услуга. През 1998г. тя е от 7% за билетите за влакове, до около 10%, а  понякога и 18% за продажбата на комплексни екскурзии и ваканции. Подобни комисионни с незначителни вариации се заплащат и в повечето от останалите европейски страни. Комисионната, заплащана на туристическите агенции от тур операторите, често е предмет на дълги и упорити преговори. В случай на конфликт, съгласуваните действия на туристическите агенции може лесно да затрудни достъпа на тур операторите или на даден специфичен продукт до пазара. В средата на 80–те години Club Mediterranée влиза в сериозен конфликт с асоциацията на туристическите агенции, свързан с въпроса за комисионните. Компанията е бойкотирана в продължение на няколко месеца и като резултат става свидетел на драстичен спад в продажбите си през този период. За повечето туристически агенции във Франция пакетните екскурзии и ваканциите са само около 20% от техния бизнес с още 7%, идващи от продажбата на билети.

            Може да се отбележи, че по това време във Франция повечето туристически агенции не са обединени с тур операторите или с други доставчици на туристически услуги. За разлика от нея, във Великобритания и Германия няколко от големите мрежи от туристически агенции са клонове или дъщерни компании на големи интегрирани компании, които също осигуряват тур операторски услуги и често използват свои собствени авиолинии. 

 

  

Еволюцията на туризма в Европа

 

 

Едва през 50–те години европейците започват да пътуват интензивно по време на своите отпуски. Това оживление в туризма създава поток от туристи към южните дестинации – страните по средиземноморското крайбрежие – Испания, Италия, Гърция, Турция, Тунис, Мароко  или дори по–далеч – Канарските острови, Карибите, островите в Индийски океан и други. Развитието на туризма и свързания с него въздушен транспорт се дължи в най - голяма степен на общото повишаване на стандарта на живот както и на увеличената продължителност на официалните празници (минимум от 4 до 5 седмици в повечето страни).

   Търсенето на пакети от туристически услуги и ваканции се развива най–рано и най–бързо в северно европейските страни, а след това и в Южна Европа. Първо стандартът на живот във Великобритания, Германия и Скандинавия се очертава като по–висок. Едва през 70–те и началото на 80–те страни като Италия и Испания в действителност започват да ги догонват. Второ, за туристите от Великобритания и Германия пътуването по въздух до слънчеви, морски дестинации е обяснимо. За страните с излаз на Средиземно море като Испания и Италия пътуването с кола до ваканционните дестинации се оказва лесен и предпочитан вариант. Като последствие от това, общият брой на клиентите от северно европейските страни е значително по–голям от броя на клиентите от Южна Европа. (Виж табл.2).

 

 

 

Таблица 2.

 

Държава

Германия

Великобритания

Франция

Италия

Испания

Общ брой на населението

 

80 млн.

 

60 млн.

 

60 млн.

 

60 млн.

 

40 млн.

Пазар на тур операторите

16 – 20

млн.

14 – 16

млн.

6 – 8

млн.

4 – 6

млн.

2 – 3

млн.

 

Много от големите тур оператори като Airtours и Thomson Travel (Великобритания) или TUI и C&N (Германия) възникват във северно европейските страни не по–рано от 50–те и 60–те години. Във Франция едва през 60–те и 70–те  компании като Club Mediterranée или Nouvelles Frontières достигат значителни размери. До средата на 90–те години индустрията в Италия и Испания все още не се е разрастнала и концентрирала в същата степен както в гореспоменатите страни (табл. 3).

 

 

Таблица 3. Водещи тур оператори в Европа

 

 #

Компания

Продажби за 1998г.

(млн. евро)

Брой клиенти

1

T.U.I  (Германия)

5000

6 460 000

2

Airtous (Великобритания)

3000

5 225 000

3



МЕНЮ

Начало
За нас
Контакти
УСЛУГИ

Поръчай
Преводи
Справка
ПОЛЕЗНО

Въпроси и Отговори
Отзиви
Работа като автор
КОНТАКТИ

Тел.: +359 088 7672686
E-mail: info@kursoviraboti.bg



© 2023, Kursoviraboti.bg. Курсови работи.бг. Политика за защита на личните данни / Условия за ползване
Внимание: Всички материали са за лично ползване и в помощ на заинтересованите лица. Kursoviraboti.bg не носи отговорност при опит за плагиатство.