Така, че теориите за лидерството предполагат и различни теории / стилове на организационна комуникация. Но Литълджон (1978) посочва, че междуличностната комуникация лежи в основата на йерархията на комуникацията така, че тя е напълно обхваната от организационната комуникация. По този начин, междуличностна комуникация е в основата на лидерството.
Една теория на междуличностната комуникация, която обхваща и двете точки по-горе (създаване на смисъл и създаване на връзка) е прагматичната (или интерактивни) теория на Вацлавик, Бийвин и Джаксън. В основата на тази теория стои твърдението, че комуникаторите (като лидери и последователи) са в непрекъснат процес на определяне на техните отношения. Теорията има пет аксиоми. Едната аксиома гласи, че комуникацията се състои се от съдържание и релационен компонент, които са неразривно свързани помежду си, както и че те са необходими за създаване на значение. Съдържанието съдържа думите на съобщението. Релационният компонент може да съдържа няколко неизказани или подразбиращи се съобщения, отнасящи се до характера на взаимоотношенията на тези, които участват в съобщението. Например, идентичен компонент "Съдържание" може да се отнася за различни хора; как той се е получил, тълкува и води до действия може да бъде различно в зависимост от отношенията между двамата души. Тъй като процесът на комуникация между тези индивиди продължава, тълкуването на съобщенията се изчиства и се определя от връзката, която се развива.
Друга аксиома на прагматичната теория се отнася до относителното равенство на лицата, които общуват. Симетричната комуникация се основава на равенството, при което нито един от хората не се опитва да доминира или контролира комуникацията. Допълнителната комуникация подчертава господството и неравенството във връзката. Доколкото някои съобщения от лидерите ще бъдат допълващи (давайки нареждания или указания, възлагане на задачи и ресурси), то по-симетричната комуникация ще доведе до изграждане на по-добри взаимоотношения. В зависимост от стила на лидерство, комуникацията може да бъде или по-симетрична или по-скоро допълваща.
Социалният свят, като взаимоотношения и организации, е създаден, поддържан и трансформирана в процеса на комуникация. Относно координирането на управлението на смисъла (CMM), Пиърс и Кронен посочват, че в комуникацията на хората едновременно се създава социална действителност. Чрез използването на комуникацията, лидерът и последователите създават връзка, в която всеки има принос в развитието на отношенията, както и по отношение на въздействието, която тя оказва върху него и другите.
CMM е от особено значение за лидерството. Под „управление на смисъла” Пиърс и Кронен имат предвид правилата на взаимодействие. Конституивните правилата определят кои поведения (вербални и невербални) могат да се разглеждат като взаимодействие. Регулативните правила определят кое поведение е подходящо за дадена ситуация. С развитието на отношенията, неписаните правила могат да се развиват като тези, които определят кога е уместно последовател да започне разговор с лидера и кога не е. По този начин, правилата помагат за осигуряване на структурата за поведенческата комуникация, но те не я определят или диктуват. В "координационен" аспект, CMM се отнася до взаимно разбиране на страните, ангажирани в комуникативния процес, да се стигне до по-положителен резултат от това съобщение.
В CMM, "значението" на съобщението се филтрува през йерархията на контекста. Всеки човек интерпретира и създава значение за определено съобщение на базата на йерархична последователност, като се започне от нивото на съдържание, минавайки се през речта, отношения и културни модели. Всяко едно от тези нива спомага за дефиниране на по-ниските нива и може понякога напълно да ги включи. От гледна точка на лидерството, връзката лидер-последовател ще има много специфично въздействие върху смисъла на конкретното съобщение. В допълнение към тези отношения, двойката лидер и последовател трябва да вземе предвид културните перспективи, за да се гарантира, че полученото съобщение е същото като това, което е изпратено.
Днес организациите са изправени пред различни предизвикателства, като например глобална конкуренция, условията на световния пазар, много по-разнообразната работна сила. С оглед да се отговори на тези предизвикателства, организациите се нуждаят от добри лидери на всички нива. Въпреки многото теории на лидерството, през последните няколко десетилетия се предлагат и трансформационни стилове на лидерство. Трансформационното лидерство подчертава потребностите на лидера да мотивира и вдъхновява последователите, което изисква широк набор от комуникационни умения. Всички стилове на лидерство разчитат на комуникация между лидерите и последователите. Ефективните лидери трябва да използват междуличностни комуникационни умения за развитие на взаимоотношенията с техните последователи така, че да се създаде смислена и споделена визия.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Littlejohn, S.W. (1978). Theories of human communication. Columbus, Ohio: Merrill.
2. Griffin, E. (2006). A first look at communication theory, 6th ed. New York: McGraw-Hill.
3. Miller, K. (2002). Communication theories: Perspectives, processes, and contexts. Boston, Mass: McGraw-Hill.
|
