100% индивидуално разработен казус
Обем: 7 стр.
Срок: 7-10 дни
Стив Ериксон постъпил на работа в компанията с диплом на специалист по компютърни технологии от Калифорнийския университет. Започнал да работи над машинни програми за нови технологии. Макар, че повечето хора не разбират как може да се изпитва удоволствие от такава работа, на Стив тя действително му харесвала и по неговите думи му давала „усещане за творческа острота от създаването на къси програми, изискващи голямо умствено напрежение, сравнимо с това когато решаваш много трудна кръстословица“. Подобно на много други софтуерни компании, компанията на Стив предоставяла на своите сътрудници голяма свобода на действие, благодарение на което при желание те можели да поемат и изпълняват и допълнителни функции. Стив така и постъпил. Той реорганизирал компютърната лаборатория, поръчал ново оборудване, организирал семенари, на които групи сътрудници на компанията можели да обсъждат и сравняват резултатите от своите изследвания. В резултат неговата енергия и проявен ентусиазъм направили голямо впечатление на ръководството на компанията и в частност на директора по разработване на програмно осигуряване.
В края на следващата година предложили на Стив Ериксон ръководна длъжност в нов колектив, който започвал работа на нов проект с кодово название „Мериленд“. Стив се надявал, че в качеството на ръководител на групата /длъжност, която не се считала за мениджерска/, той не само ще управлява, но и ще взема участвие в разработването на новите софтуерни продукти. Но твърде скоро той се сблъскал с първия проблем с управленски характер. Един от членовете на групата, Доналд Смит, категорично не се съгласявал с предложените от Стив основни характеристики на програмите, над които работел колектива, постоянно възниквали ожесточени спорове. Стив решил, че Доналд твърде умен, добре разбира технологиите и с успех може да се използва „за порверка и баланс“ на разработените от групата програми.
В следващата сложна ситуация групата се оказала през пролетта на следващата година, когато била придобита компания, за която на групата било поръчане програмно обезпечаване, основано на принципно нова технология, в която никой не от групата не бил запознат додсатъчно добре. Това неочаквано изпитание обединило групата.
Този юни станал много важен моментв живота на Стив Ериксон . Той бил издигнат на една от четирите нови управленски длъжности, нъздадени в направлението за разработване на програмно осигуряване. Новата работа съединявала в себе си ръководство на проектна група с разширяване на управленските задължения. Въпреки, че Стив харесвал да ръководи проекти и технически разработки, той не бил уверен, че може да бъде „истински“ мениджър. Новата длъжност имала очевидни плюсове /15 % увелечение на заплатата, по-големи възможности като акционер на компанията, самостоятелен кабинет/, но и явни минуси: намаляване времето за разработване на програми и разширяване на задълженията, свързани с управлението – вземане на решения, планиране, организиране и контрол. След дългни сии и сериозне разговори с ръководството и със жена си, Стив решил да приеме предложението и да заеме тази длъжност, но си обещал, каквото и да става да остане верен на своята филосифия „Не променяй за да съответстваш на определена длъжност.“
В същото време групата, работеща по проекта „Мериленд“, се сблъскала с нови трудности. Вече било август месец и наближавал октомври – крайния срок за завършване на проекта, резултатите от който трябвало да бъде представени на търговската-техническа изложба в Сан Франциско, Калифорниа. Наложило се рязко да се повиши темпа на работа. Групата работела нощно време и през почивните дни. Когато програмата давала дефекти, всички членове на групата трябвало заедно да отстраняват нормалния ритъм на работа. При това често възниоквали спорове и разправии. Стив разбрал, че неговият работен ден докрай е изпълнен с всевъзможни срещи, разговори, преговори, съвещания и всякаква друга административна работа. В най-напрегнатите седмици на работа над проекта му се наложило за изразходва повече от 60 часа за подготовка на отчета за хода на реализация на проекта. Неговото недоволство и неудовлетвореност нараствала всеки изминал ден. Постоянно си мислел „Аз вече не съм член на групата. Аз съм само мениджеър.“ Това, което независимо от проблемите и трудностите в групата, усилвало неговото раздранение било измененията в отчетността и контрола в компанията. Развитието и нарастването на компанията наложило засилване на контрола в организацията Независими одитори проверявали всичко в работата, проверявали правилността на изготвяне, регистрация и съхранение на документите. Преди пускането на пазара всеки пордукт вече трябвало да премине проверка на съответствие на на най-строги критерии на всеки стадий на разработка.
Независимо от всички тези обстоятелства, групата завършила проекта на време и компанията успяла да го представи на октомврийската търговска изложба в Сан Франциско. Сравнявайки новата програма с подобни продукти на конкурентите, се установило че техната програма е изпреварила тези на конкурентите. След заключителното доработване и окончателна проверка, програма била предоставена на първите клиенти.
Въпреки всичко това постигнатите добри резултати от групата и доброто справяне с всички управленски проблеми не променили неудоволетвореността на Стив Ериксон. Той напуснал управленската длъжност и освободил своя кабинет. Сега той работи в състава на групата над друг проект без да го ръководи. И се чувства щастлив.
ІІ.Задание
Отговорете на следните въпроси като подробно обосновете своите отговори с привеждането на доказателства от казуса и от теорията, като изразите и своята позиция:
1. Анализирайте дейността на Стив Ериксон като лидер на групата и като мениджър, използвайки управленските роли по Минзбърг.
2. Какви управленски навици, по Ваше мнение, са необходими както за лидер на групата, така и за длъжността на мениджър, които е заемал Стив Ериксон? Намерихте ли подобни и различни навици за тези две длъжности? Обяснете своята позиция.
3. Опишете длъжността на Стив Ериксон от гледна точка на системния и ситуативния подход.
4. Защо, по Ваше мннение, някои хора не получават удовлетворение от управленската работа? Какъв е смисъла на управленската дейност за организацията и за отделния човек в нея?
5. По какви признаци може да се разбере ще бъде ли удовлетворен чавек от работата като мениджър?
6. Каква полза може да донесе изучаването на проблемите на управлението на организацията на компютърен специалист, планиращ да работи в голяма софуерна организация или планира да основе своя собствена форма за разработване на програми?
7. Как виждате своята бъдеща кариера в дилемата изпълнител или мениджър? Опишете със компании, срокове, длъжности.
Отговор на въпрос 4:
Една от основните причини за неудовлетвореност от управленската работа е недостатъчното заплащане. Обикновено мениджърите очакват нарастване на техните доходи / бонуси в резултат на добрите резултати на компанията. Неудовлетворение може да предизвика и слабата мотивация от управленската работа, която вече се е превърнала в навик т.е. липсата на предизвикателство. Управленската работа изисква дългосрочна ангажираност. Но това обикновено е за сметка на личния живот. Не не последно място е липсата на интерес. Управленската длъжност изисква и занимания с несвойствени функции. Монотонната работа кара мениджъра да изпитва скука.
Смисъл на управлението за организацията е изпълнението на три цели. Едната цел е да се гарантира, че организационните цели и задачи са изпълнени - с най-ниски разходи. Втората цел е грижата за здравето и благосъстоянието, както и безопасността на персонала. Трета цел е защитата на ресурсите на организацията, включително човешките ресурси.
|
