100% автентична разработка
Обем: 12 стр.
Изтегли курсовата работа оттук БЕЗПЛАТНО
Най-прогресивна форма на партньорство между частния сектор и държавата е концесията. За разлика от договорните отношения, те са дългосрочни, което позволява на двете страни да приложат свое стратегическо бизнес планиране. В концесиите на частния сектор се предоставя пълната свобода да взема общи административни и управленски решения, които ги отличават от съвместни предприятия.
Един от вариантите на договор за публично-частно партньорствое е концесия, която се регламентира в закон N 115-ФЗ, който е един от най-очакваните от бизнес общността в страната. Търговската концесия е сравнително ново явление в Русия, която получава все по-широко разпространение. В чужбина, тези договори се наричат „франчайзинг”.
Федералните власти многократно обявяват изпълнението на проекти по договори за концесия, които са приоритетни в комуналните услуги в Русия. Делът на частните дружества, които управляват общинската инфраструктура въз основа на споразумения за концесии и други договори до края на 2007 г. е бил 15%, а в края на 2012 г. - 30%[1].
Моделът на концесионния договор по отношение на комуналната инфраструктура е одобрен от РФ Постановление на МС от 05.12.2007 N 748.
От 1 януари 2006 г. е в сила Федералния закон от 21.07.2005 N 94-ФЗ, който регламентира реда за подаване на поръчки. Новият закон дава възможност за участие на чуждестранни доставчици (външни производители) при същите условия, които са зададени в чуждата страна за руските продукти.
Модернизацията на транспортната система е един от приоритетите на държавното регулиране в Руската федерация и може да се реализира чрез механизмите на партньорството между частния и публичния сектор.
Федералната целева програма „Модернизация на транспортната система на Русия (2011 - 2020) е проектирана за достатъчно дълъг период от време. Тя включва следните подпрограми: „магистрали”, „Безопасност на движението”, „Вътрешен воден транспорт”, „Гражданско въздухоплаване”, „обща организация на въздушното движение”, „Железопътен превоз”, „Информационни системи”, „Международни транспортни коридори”, „Морски транспорт”, „реформа на обществения транспорт”. Програмата включва нова подпрограма „Развитие на износа на транспортни услуги”, разработени в съответствие с Указ на правителството на Руската федерация, на 9 Дек 2005 N 2188-р. Показателите, които характеризират инвестиционните дейности са представени в таблица 2[2].
Табл.2 Разчет на изпълнението на подпрограма „Развитие на износа на транспортни услуги” (след изменение 9 юли 2007 г.)
.........................
Подпрограма „Пътища” включва набор от взаимно свързани и координирани дейности, които обхващат основните аспекти на пътния сектор. Тя решава проблема за строителство и реконструкция на магистралите на федерално, регионално и местно ниво, както и техния ремонт и поддръжка, модернизация на производствените мощности, подобряване на системата за управление, информация, наука и технологии и иновации за обезпечаване на пътния сектор.
На 8 ноември 2007г. е бил приет Федерален закон N 257-ФЗ „Пътищата и пътни дейности в Руската федерация относно изменения на някои законодателни актове на Руската федерация” (както е изменен на 13 май, 22, 23 Юли, 3 декември, 2008г.). Промени са настъпили в тази част от закона, който се отнася до използването на платени пътища.
Съгласно този закон относно решенията за използване на пътища срещу заплащане на такса могат да се приложат спрямо: по отношение на обществените пътища на федерално, регионално или междуобщинско и местно значение, разположени извън границите на населените места, само в случай на строителство или реконструкция на тези пътища, включително въз основа на концесионни договори.
Предоставянето на концесионера на наем на земя, притежавана от Руската федерация или бидейки държавна собственост не е диференциран, където същата е обект на договора за концесия, както и (или) тези, за които е необходимо изпълнението на дейности от концесионера по концесионния договор по отношение на регионалните пътища или междуобщинските такива.
Инфраструктурата е поставена в центъра на дневния ред на руската държава. Както стана ясно в началото на 2014г. националната икономика се нуждае от засилени вътрешни инвестиции, особено разнообразни от добивните индустрии. Очакванията за първото тримесечие на 2014 г. са за слаб растеж от около 1,4% от БВП и се наблюдава решителност за фокусиране върху увеличаване на притока на инвестиции с оглед поддържане на ниска инфлация[3]. Последните развития са негативни за икономиката, имайки предвид отслабена рубла. Това принуди правителството да увеличи вътрешните лихвени проценти и инфлация е вероятно да се повиши отново. В краткосрочен план, най-малко вероятно изглежда, че инвестиционният климат в частен сектор ще се подобри.
Отчитайки това, руските държавни власти са още по-решени да развиват инфраструктурните проекти, инвестициите в които биха могли да помогнат за засилване на икономика. Това е вероятно до доведе до още по-голям фокус върху реформите, които са необходими за подобряване на инвестиции от частния сектор, като е ясно, че това е по-важно от всякога. Където е възможно, правителството ще насърчава публично-частните партньорства (ПЧП) и те могат да предоставят интересни възможности за инвестиции.
Съгласно анализа на Е&Y от 325 инфраструктурни проекта, в 44% от тях участват частния сектор (посредством ПЧП или са изцяло частни)..........
Варнавский В. Концессионные формы управления государственной собственностью. Проблемы теории и практики управления. 2012. № 4. с.66-72.
Проблемы трансформации экономики России. Сб. научных трудов, Саратов: Издат. Центр СГСЭУ, 2013, с. 134.
|