СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БИЗНЕС ЕТИКАТА НА ПРИМЕРА НА ………………………(две страни).

Прегледът на литературата относно бизнес етиката, публикувана в англо-саксонските страни (САЩ, Канада, Великобритания, Австралия) показва, че въпреки някои държави имат вариативност, то съществуват значителни прилики между тези страни във възприятията на това какво представляват етичните бизнес практики[1]. В тези страни като цяло се приема, че бизнес организации имат ясно очертани етични кодекси и процедури за докладване на нарушенията на професионалната етика. В такива организации мениджърите моделират поведението, което те изискват от другите, а също е и налице съответствие между корпоративните етични ценности и поведението на служителите. Въпреки това, сравнителните изследвания в бизнес етиката показват, че представите за това какво представлява етичното бизнес поведение не са универсално споделени по целия свят.

Avtonomov (2006) анализира бизнес климата и етика в пост-комунистическа Русия. Той твърди, че универсалната етика базирани на централните западни пазарни икономики, не успява да се развие в съвременна Русия, въпреки радикалните икономически реформи от последните петнадесет години. Според Avtonomov, една от основните разлики между западните пазарни икономики и новите икономически договорености, появяващи се в Русия, е господство на държавата над сферата на бизнеса и правните институции. В тези условия, бизнес поведението се основава на съображения за лична лоялност и вътрешногрупови пристрастия, а не на универсалните съображения за правилно и грешно или на потенциалното въздействие върху общността и обществото.

Ahmed, Chung и Eichenseher (2003) изучават възприятия на студентите за това какво определя етичните бизнес практики в шест страни: Китай, Египет, Финландия, Корея, Русия и САЩ. Те установяват, че всички те се възприемат основните фундаменти на етично бизнес поведение. Въпреки това, руските и китайските студенти се различават от останалата част от извадката по едно измерение: Те показват по-силна склонност да се занимават с неетично поведение, ако тези действия ще доведат до по-високи печалби за техните компании.

Bailey и Spicer (2007) сравняват бизнес етичните нагласи на три групи: мениджъри в САЩ, работещи в САЩ, емигранти от САЩ, живеещи в Русия и руските мениджъри. И трите групи от мениджъри имат етичните норми на поведение в бизнеса на по-високо ниво (например, задължение на ръководството да информира служителите си относно рисковете от излагане на опасни материали). Групите се различават, по оценката на практиките, които са в съответствие с местните норми (например, поддържането на набор от двойни книги (двойна отчетност) като предпазна мярка срещу мафиотски рекет или предлагане на малки лични плащания към местните власти с оглед ускоряване на разрешителни). По същия начин, Robertson, Gilley и Street (2003) установяват, че руските служители са били значително по-релативистки настроени от американските служители и имат склонност да се придържат към ситуационните принципи в етиката.

Beekun, Westerman, и Barghouti (2005) сравняват етичните критерии, използвани от американските и руските ръководители при вземането на решения. И руските и американски мениджъри показват предпочитание към релативизма в техните решения. Въпреки това, мениджърите в САЩ се водят повече от съображения за правосъдието, докато руските мениджъри поставят по-силен акцент върху утилитарни съображения.

McCarthy и Puffer (2008) прилагат теорията за интегративната социална договореност в проучването на етичното вземане на решения в Русия. Според тях интерпретацията на етичното поведение на руските мениджъри трябва да вземат под внимание два набора от ценности: Традиционните руски културни ценности (в чиято основа са колективизма и православните християнски убеждения), както и пазарно-ориентираните ценности, които са се появили сравнително наскоро в резултат от разпадането на социалистическата система. McCarthy и Puffer (2008) твърдят, че „В обозримо бъдеще, руските ръководители и други заинтересовани страни, най-вероятно ще продължат да проявяват поведение, което отразява традиционните руски норми и ценности и това поведение често може да бъде разглеждано от западняците като неетично”[2]. Някои от разликите между руските и западни предположения за приемливо поведение в бизнеса са: разчитането на лични мрежи, а не на правни договори, по-ниска степен на уважение към частната собственост и по-висока толерантност към корупцията.