Електронно правителство на България ...

1. Курсовата работа следва да представлява цялостна разработка на зададената тема и да разглежда последователно всички поставени в нея аспекти.

2. Структурата на курсовата работа трябва да съдържа:

- Заглавна страница - взема се от страницата на дисциплината;

- Въведение - от няколко реда до половин страница максимум;

- Изложение - до 10 страници максимум, в които не се включва заглавната страница. То трябва да има своя вътрешна структура от отделни части, със съответно подзаглавие, съответстващи на поставените в темата задачи. Изложението следва да се придържа максимално към теоретичните постановки на въпроса, съществуващите  нормативни документи и официални публикации на държавната администрация.

Работа, която се основава на други източници като блогове, форуми или изразява мнение на студента, което не е извод от анализ на теория или официални източници ще бъде анулирана и оценена със Слаб /2/.

Всеки цитат следва да бъде указан , че е такъв със съответната препратка под линия, в която се посочва точно цитираният източник и неговия автор, респективно интернет страницата, на която е публикуван  информационния ресурс.

Курсова работа, в която бъде открито нарушаване на авторски права ще бъде анулирана и оценена със Слаб /2/.

За подготовката на курсовата работа ползвайте глава пета от курса и други глави по Ваша преценка, посочените в края източници, както и други източници по по Ваша преценка.

- Заключение - от няколко реда до половин страница.

-Използвана литература - описват се всички използвани източници;

Препоръчителният шрифт е Times  New Roman - 12, до 35 реда на страница, 65 знака на ред, междуредие - 1.5.

Курсовата работа трябва да се прикачи като файл в системата за електронно обучение в указания срок за съответната група.

Курсова работа, която не отговаря на изискванията не се разглежда и не се оценява.

3. Резултатите от оценяването на курсовата работа ще бъдат публикувани не по- късно в седем дневен срок от крайната дата за последната група.

4. Критерии за оценка:

Обвързване с общите концепции на изучавания курс- 20%;

Пълнота на анализа - 20%

Логически обосновани изводи - 15%

Адекватно използвана и цитирана литература - 15%

Използвани допълнително източници  извън предоставените в настоящия  курс /самостоятелно авторско търсене на студента/ - 20%

Стил и оформяне на работата - 10%

Общо 100%

5. Източници:

http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Svetla_Mihaleva-Koncepciata_'Elektronno_pravitelstvo'_v_kontektsta_na_elektronnoto_upravlenie.pdf

http://www.netlaw.bg/

Според Световната банка[1]: „Е-правителство се отнася до използването от правителствени агенции на информационните технологии (като WAN мрежи, интернет и мобилни компютри), които имат способността да трансформират отношенията с гражданите, бизнеса и други оръжия на правителството. Тези технологии могат да служат за различни цели: по-добро предоставяне на държавни услуги на гражданите, подобряване на връзките с бизнеса и индустрията, овластяване на гражданите чрез достъп до информация, или по-ефективно управление на правителството. Получените ползи могат да бъдат по-малко корупция, по-голяма прозрачност, по-голямо удобство, ръст на приходите, и / или намаляване на разходите.”

Организацията на обединените нации[2] дава следното определение на електронно правителство: „Е-правителство се дефинира като използване на интернет и на световната мрежа за предоставяне на правителствена информация и услуги на гражданите."

Глобалният бизнес диалог за електронната търговия - GBDe[3] дава друго определение на е-правителство: „Електронното правителство се отнася до ситуация, в която административни, законодателни и съдебни органи (включително централната и местна власти) дигитализират техните вътрешни и външни операции и използват мрежови системи ефективно, за да реализират по-добро качество при предоставянето на обществени услуги.”

Някои от предизвикателства, пред които е изправено развитието на е-правителства в страната са:

1) изграждане на е-инфракструктура с оглед изпълнение на ангажименти като страна-членка на ЕС;

2) пълна реализация на единна платформа за е-управление чрез изпълнение на техологичен модел;

3) актуализация на националната стратегия за е-управление в комбинация с актуализиране на пътна карта за нейното осъществяване;

4) подобряване на капацитета на администрацията, отговаряща за политиката за е-управление;

5) създаване на модел за управление, който да осигури преход към ИТ осигуреност на достачиците на публични електронни услуги;

6) подобряване на управлението на обществените поръчки свързани с ИКТ с оглед оптимизация на разходите, подобряване на управлението и използване от цялата администрация на настоящите ресурси.

Правителството е ключов играч в процеса на електронно управление. Държавните и частни инициативи, както и неправителствените организации могат да допринесат много за реализирането на е-правителство и е-управление. Най-добрите практики на е-правителството водят до революционни промени не само в технологиите сами по себе си, но и в целия процес, чрез който се предоставят услуги.

 ПРИМЕРНА ЛИТЕРАТУРА:

1.      Доклад за състоянието и развитието на електронно правителство в България, КЦИКУТ 2005 г.

2.      Закон за електронното управление, обн., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 13.06.2008 г., изм. и доп., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.

3.      Концепцията за електронно управление в България 2010-2015.

4.      Обща стратегия за електронно управление в Република България  2011-2015

5.      Препоръка (2004) 15 на Комитета на министрите към държавите-членки  относно електронното управление (“е-управление”)

6.      Стратегия за електронно правителство и за създаване на междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство

7.      Moon, M. J. (2002), “The Evaluation of E-Government among Municipalities: Rhetoric or  Reality?” Public Administration Review, 62 (4) pp424-433.

8.      Luk, S.C.Y.: The Impact of E-government in Greater China: Case Stu-dies of Hong Kong,Taiwan,  and Singapore. Presented at the 17th Bienni-al Conference of the Asian Studies Association ,  Australia July (2008).