100% индивидуална разработа
Срок: 10-14 дни
Обем: 10-12 стр.
Изисквания за разработване на курсовия проект:
Тематичен план на семинарните занятия
- Семинар № 1: „Глобалната финансово-икономическа криза от 2008 - 2012 г. – същност, причини, измерения”.
(Обхваща учебния материал в теми 8, 9, 10 от конспекта по Макроикономика).
Основни въпроси за обсъждане: причини за възникване на кризата - дерегулиране на финансовия сектор и „финансиализация” на икономиката на САЩ и другите високо развити държави; финансови иновации на фондовия пазар в САЩ и тяхното разпространение в световната икономика; сравнителен анализ на Голямата депресия (1929 – 1933 г.) и глобалната финансово-икономическа криза от 2008 – 2012 г.
- Семинар № 2: „Развитие на кризисните процеси в световното стопанство - регионални и национални особености и специфични черти”
(Обхваща учебния материал в теми 8, 9, 10 от конспекта по Макроикономика).
Основни въпроси за обсъждане: либерализация на световните капиталови потоци; глобализация на финансовия сектор; особености на кризата в ЕС и по-специално в страните от еврозоната и в страните извън еврозоната – причини и фактори за прерастване на финансовата криза в криза на държавния дълг; отражение на глобалната криза върху икономиката на развиващите се страни в Азия (по-специално - в Китай), Латинска Америка, Африка.
- Семинар № 3: „Фискална и парична политика в периода на възникване, развитие и преодоляване на кризата”.
(Обхваща учебния материал в теми 13, 14, 15 от конспекта по Макроикономика).
Основни въпроси за обсъждане:
- паричната политика преди и в условията на глобалната криза; роля на централните банки (сравнение между функциите и действията на Федералната резервна система на САЩ и Европейската централна банка); фискалната политика в условията на кризата; асиметрията между обединената парична политика и национално-обособената фискална политика в страните от Еврозоната и нейните последствия; кризата на суверенния дълг – същност и начини за нейното преодоляване.
- Отражение на кризата върху българската икономика: причини, същност, механизми, мащаби; проблеми на паричната и фискална политика; мерки за излизане от кризата; функциониране на паричния съвет в условията на кризата. Преосмисляне на
- Семинар № 4: „Дебатът за бъдещето на капитализма в контекста на глобалната финансово икономическа криза от 2008 - 2012 г.”
(Обхваща целия учебен материал)
Основни въпроси за обсъждане: сблъсък и противоборство на макроикономически парадигми в търсене на обяснения за причините и същността на кризата от 2008 - 2012 г. и на подходи и средства за нейното преодоляване – позиции и идеи на привържениците и противниците на активна намеса на правителството в икономиката, на представителите на различните школи и направления в съвременната икономическа теория (ключови понятия: „неокласически синтез”, „кейнсианство”, „монетаризъм”, „неолиберализъм”, „пазарен фундаментализъм”, „либертарианство”, „хетеродоксална икономика”, „австрийска школа”, „постаутистко направление в икономическата теория” и др.)
ІІ. Съдържание и структура на курсовия проект
Проектът е с обем от около 10 страници и се разработва на основата на най-малко три литературни източника.
Един от източниците играе ролята на водещ (определящ) източник, а другите два имат допълващо значение.
Водещият източник е съдържанието на избрана от студента глава в текста на една от посочените по-долу монографии. В случай, че в качеството на водещ източник бъде предпочетена монография извън посочения списък, решението за това трябва да бъде обосновано в увода на курсовия проект.
В първата част на своя проект (около 50% от обема на разработката) студентът прави резюме на възгледите и съжденията на автора на водещия източник относно избраната тема.
Във втората част на проекта (останалите 50% от обема на разработката) студентът представя собствената си позиция по избраната тема - във формата на коментар върху резюмето в първата част на проекта. За целта той привлича допълнителна информация и аргументация от поне още два литературни източника, по собствен избор.
Съдържанието на проекта включва следните елементи:
- увод: в него студентът съвсем накратко обосновава избора на темата на курсовия проект и на основния и допълващите литературни източници;
- съдържание, първа част: резюме на концепциите и съжденията във водещия литературен източник;
- съдържание, втора част: коментар на студента върху съжденията в първата част на курсовия проект, в който той подкрепя, доразвива, илюстрира, аргументира или критикува възгледите на автора на водещия литературен източник, подкрепяйки позицията си с текстове от най-малко два допълващи литературни източника.
- заключение;
- използвана литература: описват се чрез актуални адреси в интернет използваните допълващи източници, както и други източници на информация, включена в курсовия проект. При описанието се спазват академичните изисквания и се посочват: автор, заглавие, издателство или списание, вестник, година на издаване; за цитатите в текста – и страница. Уебсайтове не могат да бъдат „източници“; посочва се пълния електронен адрес на използвания източник.
Курсовият проект трябва да отразява възможно най-съвременна информация.
Готовите проекти се предават във формат „doc.” в активиран прозорец на домашната страница на курса в електронната система MOODLE и се проверяват чрез програма Turnitin за преписани чужди текстове.
ІІІ. Водещи литературни източници
Джоузеф Стиглиц. Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея. София, издателска къща „ИнфоДар”, 2010 г.
Пол Кругмън. Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г. София, Издателство „Изток – Запад”, 2009 г.
Нуриел Рубини и Стивън Мим. Кризисна икономика: основен курс за бъдещето на финансите. София, Сиела Норма АД, 2011 г.
Джордж Сорос. Новата парадигма на финансовите пазари: кредитната криза на 2008 г. и какво означава тя. София, Сиела 2008 г.
Алън Грийнспан. Епоха на турбулентност. София, Обсидиан, 2008 г.
Уилям Фликенщайн и Фредерик Шийхън. Балоните на Грийнспан: епохата на невежество във Федералния резерв. София, Сиела, 2008 г.
Йохан Норберг. Финансовият крах. (Как американската мания за собствен дом и лесни пари доведе до икономическа криза). София, изд. Къща „МаК”, 2010 г.
Жак Атали. Кризата, а след това? София, издателство „Рива”, 2009 г.
Кой е виновен за кризата? Отговорът на австрийската школа. Сборник статии – съставители Георги Ангелов и Валери Димитров. София, издателство „Сиела”, 2010 г.
Иван Ангелов. Световната икономическа криза и България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010 г.
Макс Оте. Кризата идва: новата световна икономическа криза и как да се подготвите за нея. София, Издателство „Еастра холдинг груп” АД, 2009 г.
ІV. Оценяване на проекта:
Обект на оценяване са следните компоненти:
- Логичност на изложението; дълбочина на анализа; обоснованост, убедителност и оригиналност на изводите и обобщенията - 70%;
- Актуалност - 20%;
- Коректно използване на литературните източници - 10%.
Крайната оценка за курса ще се оформи от трите компонента според посочените им тегла.
Примерен текст:
Противно на пазарния фундаментализъм, което приема, че пазара е винаги прав, Сорос базира своята нова парадигма на противоположното предположение, че „че пазарите винаги грешат”[1]. Въпреки, че той описва предположението на новата парадигма, то е трудно да се обясни както точно включва новата парадигма, защото Сорос само я обсъжда от гледна точка на това, което прави, а не какво е[2]. Сорос същество няколкократно подчертава, че новата парадигма представлява отхвърляне на пазарния фундаментализъм без да предлага някаква друга позитивна алтернативна парадигма.
Теория на рефлексивността на Сорос по-добре се определя и разбира като теория съгласно, която не е невъзможно да се предскаже изхода от бъдещи събития с участието на човешка намеса. Сорос основава теорията на рефлексивност на предпоставката, че хората не могат да имат перфектни познания за света, защото те са част от него[3]. От това предположение Сорос стига до заключението, че хората с несъвършенни знания фунционират по в две начина[4]. Първият, „когнитивна функция”, е където хората се стремят да усъвършенстват несъвършеното знание, като се опитват да получат по-добро разбиране за своето положение в света[5]. Вторият, „манипулативна функция”, е където хората с несъвършени знания се стремят да подобри техния статус чрез манипулиране ситуации в тяхна полза[6].
|
