Сливането на Даймлер и Крайслер (научно есе по финанси).

Сливането създаде обединената компания, наречена DaimlerChrysler. То се осъществи като освободена от данъци сделка, която е сключена при обединяване на интересите. Всеки акционер на Daimler получава една акция от новата компания за всеки дял от Daimler, който притежава. Акционерите на Chrysler получават 0,547 акции на новото предприятие за всяка акция на Chrysler.

В момента на сливането, Chrysler е в „голямата тройка” на производителите на автомобили в Америка със силна позиция в SUV и миниван. Доходността е постигната чрез ниски нива на R&D и сравнително добре изградено продуктово портфолио, което генерира високи печалби. През 1998 г. Chrysler продава три милиона леки и товарни автомобили, като най-евтиният модел Dodge Neon се продава за $ 12,000. След дълга история на финансови затруднения, включително отпуснат заем от правителството през 1979 г., Chrysler най-накрая се превръща в лидер, утвърждаващ се като автомобилен производител на ниски цени и с висок обем на продукцията. Пазарните анализатори описват Chrysler като „дързък, разнообразен и креативен”[1].

Няколко години преди обявяването на сливането, Chrysler е близо до фалит и оцелелява след неуспешно враждебно изкупуване. Тогава, консултанти на компанията отбелязват нуждата да се слее с друг играч, за да оцелее в жестоката индустрия.

В годината на обединението, германският автомобилен производител Daimler-Benz има много печеливша година -  увеличаване на нетните приходи почти три пъти от 1,6 милиарда щатски долара през 1996 г. до 4,5 милиона щатски долара през 1997 г. Chrysler е точно в противоположна ситуация, като регистрира 20% спад в същото време
период от 3,5 милиарда долара до 2,8 милиарда[2].

Въпреки, че компаниите изглежда да се намират на две отделни нива, Daimler-Benz и Chrysler започват официални преговори на 12 януари 1998 г. Juergen E. Schrempp, председателят на Управителния съвет на Daimler-Benz, посещава председателя и главен изпълнителен директор на Chrysler, Robert J. Eaton, за да обсъдят възможността за сливане. Пет месеца по-късно споразумението е обявено в цял свят като „сливане между равни”. На акционерите на всяка корпорация е позволено да гласуват за това, което те смятат за стратегически бизнес ход. Рейтингът на одобрение скача „до небето” с 99.9% от гласовете „да” на акционерите  на Daimler-Benz и с 97,5% одобрение на акционерите на Chrysler в полза на сливането[3].

Цената на сливането е 360 милиарда щатски долара. Слятата компания е регистрирана в Германия и със седалище в Щутгарт, Германия и Оубърн Хилс, Мичиган.

 Както Мариан Келър, изпълнителен директор на брокерска къща в Ню Йорк, отбелязва: „Успехът на всяка комбинация зависи от способността на новата организация да спечели сърцата и умовете на служителите”[4].  DaimlerChrysler реализира многобройни корекции в управлението и се изправя пред няколко други предизвикателства, които карат много хора да вярват, че това не е
сливане на Daimler-Benz и Chrysler, а по-скоро поглъщане на Chrysler от Daimler-Benz.

3. Причини за сливането

Както сливането, така и придобиването на пазарен дял или продажбата могат да се реализират веднага. Икономията на мащаба при сливания на дружества от един отрасъл е много важно. Има конкретни причини за Daimler и Chrysler да се слеят в една компания. Daimler-Benz се насочва към това решение, защото ръководството мисли, че повечето автомобилни компании, които  произвеждат луксозни автомобили са направили сливания или придобивания, за да разширят своя пазарен дял  извън пазарния си дял в момента. Освен това, производството на луксозни автомобили е в условията на сврях наситеност  - пазарът е наситен, тъй като търсенето на луксозни автомобили е по-малко[5].

От друга страна, Chrysler направи сливането, защото е компания, която произвежда  модерни автомобили, така Chrysler има шанс да успее на пазара и  да постигне ефективност на разходите[6]. Chrysler е малка автомобилна компания, така че когато американската икономика попада в криза, Chrysler е бил засегнат. Конкуренцията в сегмента на минивановете и на спортните автомобили (SUV), който е доминиран от Chrysler,  бързо нараства, така че Chrysler отслабва позициите си.

Очакванията са да се постигне синергетичен ефект от комбиниране на покупки и други операции като дистрибуция (продажба на продукти на  Mercedes чрез дилърите на Chrysler), споделяне на разходите за научна и развойна дейност (R&D) в по-голяма производствена база, както и намаляване на общите разходи за R&D  чрез съвместно създаване на средни по големина автомобили[7]. Растежът на Daimler се забавя поради наситения пазар на луксозни стоки и компанията възприема растежа на Chrysler като много привлекателна опция. Намаляването на разходите ще подобри позицията на DaimlerChrysler спрямо конкурентите и същевременно ще укрепи финансовото състояние на дружеството. Също така, се счита, че по-голяма, по-стабилна, мултинационална компания би намерила по-евтино финансиране и по-стабилни обменни курсове[8]. И накрая, пазарният дял на Daimler в Европа е три пъти по-голям, отколкото в САЩ, докато Chrysler реализира почти целия си обем от проажби в рамките на Съединените щати. Анализаторите прогнозират, че комбинирането на европейската сила на Daimler с продажбите на Chrysler в САЩ ще създаде истинска глобална компания.

Не следва да подминем, обаче, и факта, че зад сливането на Daimler и Chrysler стоят  големи лични стимули за завършване на сделката. Договорите за управление на Chrysler съдържат клауза, в която техните опции върху акциите принадлежат при придобиване. Мениджмънтът в Daimler  получава значително по-малко, отколкото техните американски колеги (заплащане на CEO е 14 милиона щатски долара в сравнение с 2 милиона щатски долара в Daimler) и заплащането вероятно се е увеличило с добавянето на една голяма американска дивизия[9].

Сливането DaimlerCrysler създаде компания с 92 милиарда щатски долара пазарна капитализация и с 440 000 служители и продажби за около 130 милиарда щатски долара. Компаниите прогнозират 1,4 милиарда долара в синергия през 1999 г. и 3,5 милиарда щатски долара в рамките на три години.

4. Интеграция след сливането на Daimler-Chrysler

Интеграцията след сливане е един от многото ключове към успеха на сливанията и придобиванията и DaimlerChrysler AG също реализират тази стъпка. Интеграцията след процеса на сливане може да се раздели на три фази: начална фаза, фаза на изпълнение на проекта и фаза на трансформация на бизнеса.

Началната фаза трябва да се извърши преди започване на процеса на сливане. Обикновено това може да бъде направено по време на процеса на „дю дилиджънс”. Най-добре е началната фаза на интеграцията след сливане да бъде започната възможно най-рано рано, защото следващата стъпка е да се направи схемата на интеграцията след сливането преди комитета по сливания[10].

Следващата фаза е фазата на изпълнение на проекта, който може да се диференцира по твърди или меки фактори за успех. Проблемът с интеграцията между Daimler и Chrysler е, че не можа да отиде в по-нататъшен етап, защото те просто се концентрираха в решаването на организационните култури. И двете компании декларираха, че правят „сливане на равните”, което означава, че те трябва да разработят нови култури за ново управление[11]. За съжаление, те винаги работеха с първоначалната култура, която може би предизвика процеса на вътрешен сблъсък. Ето защо, Daimler и Chrysler  не успяха да отидат до фазата на трансформацията на бизнеса, тъй като никой от тях не пожела да разбере културата на другия.