ИЗТЕГЛИ КУРСОВАТА РАБОТА ОТТУК БЕЗПЛАТНО
Платеният годишен отпуск е отпуск, който се предоставя на работника или служителя заради участието му в трудовия процес, за да може да си почине и да възстанови изразходваната в процеса на труда работна сила. Той се дължи на всеки работник или служител по трудово правоотношение и е негово субективно право. Отказ от него е недопустим (вж. така и писмо № 94/НН/99 от 18 март 2003 г. на МТСП). Отпускът е платен - по време на ползването му работодателят дължи на работника или служителя определено възнаграждение (вж. чл. 177). Той е годишен, защото се предоставя всяка календарна година като гаранция за реално осъществяване на конституционното право на работника или служителя на почивка (чл. 48, ал. 5 Конституция) след едно по-продължително участие в трудовия процес (писмо № 26/255 от 12 август 2003 г. на МТСП). Отпускът, който урежда чл. 155, се нарича редовен. Това му качество се определя от обстоятелството, че право на такъв отпуск има всеки работник или служител по трудово правоотношение заради самата му работа по правоотношението, за разлика от допълнителните отпуски по чл. 156, за които освен наличието на трудово правоотношение е необходима и друга, допълнителна предпоставка.
В практиката често се поставя въпросът за правото и размера на платения годишен отпуск при работа по допълнително трудово правоотношение. Министерството на труда и социалната политика е дало отговор на този въпрос в писма № 94/ЙЙ/124 от 21 юли 2003 г., 26/215 от 24 юни 2005 г., № 97/784 от 27 април 2006 г. и № 94ММ/ 11 февруари 2008 г. Министерството посочва, че размерът на отпуска се определя пропорционално на времето, което се зачита за трудов стаж на работника или служителя. По това становище се налагат няколко уточнения. Безспорно е, че по допълнително трудово правоотношение и със същия, и с друг работодател правото на платен годишен отпуск съществува, защото е право на работника или служителя независимо от вида на правоотношението, по което работи. Само, че времето на работа по допълнителното трудово правоотношение не се зачита за трудов стаж (чл. 9, ал. 2 НТКТС). Затова становището на МТСП трябва да се разбира в смисъл, че продължителността на отпуска следва да се определя пропорционално на продължителността на работното време както при работа при непълно работно време (чл.23, ал.2 НРВПО) – пропорционално на времето, което би се зачело за трудов стаж.
Ал.2 на същия член определя придобиването на правото на платен годишен отпуск. Необходимата законна предпоставка за това е наличие на 8 месеца трудов стаж (чл.351-356). Няма значение за какъв период от време, по колко трудови правоотношения, на какъв вид работа е придобит трудовия стаж. Така, че е грешно схващането, че този трудов стаж трябва да възникна по текущата месторабота. Както правилно посочва ВАС е 935-02-05-чл. с-в, „в чл.155 КТ е определен моментът, към който възниква правото на платен годишен отпуск” – това е моментът на придобиване на 8 месеца трудов стаж. Следователно изискването за трудов стаж е еднократно. Правото на платен годишен отпуск съществува, когато существува качеството „работник или служител” независимо от прекъсванията на работата и работа по различни трудови правоотношения.
В ал.3 се уреждат случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява преди придобиването на 8 месеца трудов стаж, а това означава – преди да е могло да бъде упражнено правото на платен годишен отпуск. То се определя при условията на чл.224, ал.1
Също така в ал.4 се определя минималната продължителност на основния платен годишен отпуск. Отпускът е основен, защото е право на всеки работник или служител, за когото не е установено право на удължен редовен платен годишен отпуск.
Платеният годишен отпуск се изчислява в работни дни. Когато работникьт или служителят е със сумирано изчисляване на работно врем, работните дни се определят по календара, а не според личния гоафик (в този смисъл и писмо № 115-00-226 от 27 октомври 10 г. на МТСГ).
Продьлжителността на основния платен годишен отпуск е определен в закона само като минимален стандарт. По-голям размер без ограничение на максималната продължителност на отпуска може да се установява с колективния трудов договор (чл. 156а) или по споразумение между страните по индивидуалното трудово правоотношение (чл. 66, ал. 1; чл. 107; чл. 156а). В този смисъл е и писмо на МТСГ №04-04-2 от 12 юли 1994 г. Когато в трудовия договор не е определен размерът на отпуска, се прилага отпуск със законоустановената минимална продължителност (така и р. № 548-10-IV г. о. НКС). Продьлжителността на основния платен годишен отпуск не зависи от продължителността на трудовия стаж. Тя е еднаква за всички работници и служители. Трябва да се отбележи, че на основание чл. 156а в някои колективни трудови договори продължителността на редовния платен годишен отпуск се определя диференцирано според продължителността на трудовия стаж. Минималният размер на основния редовен платен годишен отпуск с не по-малко от 20 работни дни. Като цяло това изменение заслужава безспорно положителна оценка. Не може обаче да се приеме безрезервно изоставянето на зависимостта на продължителността на редовния платен годишен отпуск от продължителността на общия трудов стаж на работника или служителя - най-малкото поради необходимостта от по-продължително време за почивка след натрупаната умора през годините работа.
Алинея 5 установява право на удължен редовен платен годишен за някои категории работници и служители. Неговата уредба е доразвита в чл. 24-31 НРВПО. Право на такъв отпуск имат работници и служители, работата на които има особен характер и поради това е необходимо повече време за почивка и възстановяване на изразходваната в процеса на труда работна сила. Видовете работи по тази категория са определени изрично и изчерпателно от Министерския съвет в чл. 24-31 НРВПО (вж. и писма № 92-3 от 30 юли 2001 г.; № 26/14 от 24 октомври 2001 г.; 92/454 от 7 юли 2005 г.). Анализът на посочените в наредбата длъжности показва, че те са свързани с по-голямо умствено напрежение, по-голяма отговорност и др. Такива са например работите на учител, научен работник и др. Правилата по чл. 24-31 НРВПО се прилагат според категорията длъжност, а не според характера на работодателя - публичен или частен. Затова и учителите в частни заведения, в частност детски градини, имат право на предвиден удължен платен годишен отпуск (писмо № 94/НН/99 от 19 март 2003 г. на МТСП). От друга страна, правото на удължен платен годишен отпуск принадлежи само на работници и служители, които заемат изрично и изчерпателно патлно посочените в чл. 24-31 НРВПО длъжности. Сред тях не е кмет на кметство и поради това кметовете на кметства нямат право на удължен редовен платен годишен отпуск (писмо 08/444 oт 4 ноември 2004 г. на МТСП).
Минималната продължителност на удължения редовен платея годишен отпуск е определена поотделно за всяка длъжност — например 48 работни дни за преподавателите във висши учебни заведения от 36 до 48 работни дни (в зависимост от пролетените часове) за летателния състав в гражданското въздухоплаване, и т.н. В колективния трудов договор или по индивидуално споразумение между страните по трудовото правоотношение може да бъде определена по-голяма продължителност на отпуска, дори и когато тя е установена в Наредбата за работното време, почивките и отпуските фиксирано. Това е така, защото разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, издадена при действието на Кодекса на труда в редакцията му от 1986 г., след неговото изменение и допълнение от 1992 г. установяват само минимални стандарти. Такава е позицията и на МТСГ, отразена в писма № 04-12-1 от 4 юни 1991; № 93-2 от 30 юли 2001 г.
Един работник или служител може да ползва или основен (обикновен) или удължен платен годишен отпуск. Ако той има право на удължен платен годишен отпуск ползва него. Ако няма право, ползва основния платен годишен отпуск. Затова и в тези потези е налице редовен платен годишен отпуск. Сега това е предвидено, макар и правно-технически доста непрецизно, в изр. 1 на разглежданата разпоредба, която постановява, че в удължният годишен отпуск „е включен“ основният (така и писмо № 94ЕЕ-154 от 14 мая 2012 г.). Всъщност основният отпуск не е включен в удължения. Това са две хипотези на един вид платен годишен отпуск - редовния, с различна продължителност (основен или удължен, които се ползват при наличието на установените в законови основания)
Когато едно лице работи по основно и по допълнително трудово отношение, то може да има право на различен вид редовен платен годишен отпуск по двете правоотношения в зависимост от заеманата длъжност.
2. Допълнителен платен годишен отпуск....................
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Борисов, О. Международно публично право, С., Нова Звезда, 2008, с.204-252.
2. Милаванов, К. Трудово право. Част 1, С. НИПП „Г.Димитров”, 1988.
3. Средкова, К. Осигурително рпаво. 4. Сиби. 2012, с.148-155.
4. Радоилски, Л. Трудово право на Народна Република България, С. НИ, 1957, 363-376. |
