ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ.

ИЗТЕГЛИ КУРСОВАТА РАБОТА ПО МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ОТТУК БЕЗПЛАТНО

Един от ефективните механизми за намаляване на неравенствата в регионалното развитие е наличието на регионалната политика. Правните основи на тази политика бяха представени за първи път през 1957 г. в Рим в преамбюла  ЕИО и през 1960г. в Договора за ECSC (European Coal and Steel Community). Това включва неминуеми детайли относно  това как да се финансират нови дейности за регионите, които са в отчаяна нужда от индустриално развитие.

Една от основните цели на регионалната политика на ЕС е да се намалят разликите в икономическото, социално и териториално развитие чрез преразпределяне на бюджета. В тази област регионалната политика на ЕС е много често идентифицирана с политиката на сближаване, защото целта й е да се намалят различията в икономическото развитие между регионите с помощта на структурните фондове, които са адресирани до най-бедните държава-членки.

Регионалната политика също се идентифицира със Структурната политика. Тази политиката е прилагана в регионите със замиращи отрасли или сектори на икономиката, като например тежка промишленост или текстилна промишленост[1].

По отношение на регионалната политика, две различни опции са на разположение: първата е изравняване, докато втората е поляризация[2]. Последователите на идеята за изравняване подкрепят намесата на ЕС в развитието на регионите. Целта на този тип интервенция е да се преструктурира икономиката, което от своя страна динамично увеличава растежа и започва процес на „догонване” на богатите региони.

Другите, които защитават варианта за поляризация вярват, че всяка намеса от ЕС нарушава пазарния механизъм, който е най-ефективни за тях; те предпочитат ЕС да не се намесва в процесите на регионално развитие.

1. Регионална намеса

Горепосочените варианти са двата използвани за постигане на основната цел, изравняване на социалното и икономическото развитие на региони, особено  след разширяването на Европейския съюз през 01 Май 2004г., където най-бедните страни с техноте слабо развити райони получиха членство и се присъединиха към съществуващите ЕС-15. Това е предизвикателство за политиката на регионално развитие в две измерения: първо, това е довело до удвояването на населението в районите, където техния БВП на глава от населението е под 75%; На второ място - се е увеличил мащаба на съществуващите различия, дори още повече.

Базирайки се на Третия Доклад за Социална и Икономическа Кохезия в ЕС, приемането на десетте нови страни в Общността има за статистически резултат от намаляване на средния  БВП на глава от населението с около 12.5%.

Въз основа на данните на Евростат от 2012г., най-богатите страни (Люксембург, Норвегия, и Швеция) имат около 10% от населението след разширяването до ЕС-27. Те се характеризират със среден БВП на глава от населението до 200% в сравнение с ЕС-27. И все пак по-бедните региони, като България, Латвия и Румъния имат „жалкия” БВП на глава от населението, който не надминава 47%.

В резултат на това неравновесие, всички страни, които станаха държави-членки на ЕС през 01 май 2004 избират 1-ва цел на политиката на регионално развитие, която е конвергенция. Това означава развитие чрез сближаване на по-бедните държави-членки и региони, чрез подобряване на условията за икономически растеж и увеличава на работните места.

Прилагането на европейската политика за регионално развитие (в рамките на първия период 2004-2006) е означавало възможност за използване около € 18 млрд. в рамките на този период. Обща сума на разположение в Общността е около € 13 млрд, в рамките на седем оперативни програми, две инициативи на Общността (INTERREG и EQUAL) и Кохезионния фонд.

Полските региони водят класацията по отношение на споразумения, подписани и следователно частично финансирани от ЕС са: Померания, Силезия, Велика Полша, Долна Силезия, като по този начин те имат най-висок БВП на глава от населението. Въпреки това, долна Силезия и Западна Померания се характеризират с възможност да предоставят повече финансова подкрепа на своите жители.

Финансовата подкрепа в изминалия период (2007-2013) на структурните фондове в Европейския съюз възлиза на около 60 милиарда €, където Полша е във водещите позиции в ЕС-27, а България е някъде около средата (виж фигура 1).