100% индивидуална курсова работа
Срок: 10-14 дни
Обем: 11-13 стр.
1. Коментари върху текстовете на изучаваните икономисти от основните теоретични школи в икономическата наука, върху следните текстове от Учебното помагало*:
· Текст №3 Как разделението на труда увеличава производството?
· Текст №14 Защо Англия трябва да произвежда сукно, а Португалия – вино?
· Текст №26 Как повече пари може да намаляват общественото благосъстояние?
· Текст №29 Наистина ли неравенството създава големи възможности?
Всеки коментар се представя текущо като печатен текст в обем от две до три страници 30 реда (по 60 знака)
2. Самостоятелна писмена разработка в две части:
· Темата „Какво става с Икономическото неравенство“ . Обем около 6 страници (30 реда по 60 знака) печатен текст.
ІІ. Какво става с Икономическото неравенство
Днес сме изградили глобална икономика, на която са присъщи систематични проблеми. Неравенството е един от тях. Информацията как се разпределят богатството и доходите е ценна, но е непълна. Само фетишист се вълнува от парите заради самите пари. Реалният въпрос е дали неравенството пречи на хората да живеят толкова добре, колкото би трябвало да могат да живеят.
Икономическото неравенство е различие на доходите в икономически условия. Проблемът за разпределение на доходите е част от предмета на теорията за пазарното стопанство. Всеки трябва да получава доход в зависимост от резултата на приноса му в създаването на обществен продукт. И тъй като хората са различни помежду си, то и получаваните доходи ще бъдат различни, което води до неравенство в икономическите условия, т.е. до икономическо неравенство. Икономическото неравенство вреди на обществата. Икономическото неравенство унищожава демокрацията. Не е възможно да пребиваваме в състояние на дълбоко икономическо неравенство.
Процесът нито е започнал сега, нито ще завърши в скоро време.
Схващането, че неравенството е разделящо и социално подривно, датира от преди Френската революция. Това, което се е променило е, че сега можем да погледнем доказателствата, можем да сравним обществата, повече и по-малко равноправнни общества, и да видим до какво води неравенството.
Адам Смит[1] се е вълнува силно от социалния живот, пораждан от икономиката. Неговият аргумент за пазарите ("комерсиалното общество") е, че те понижават гордостта на богатите и властните и дават уважение към обикновените хора и полезните умения. Растежът на общото богатство би бил нещо лошо, ако дава на робовладелците още по-голяма власт, защото робството и други крайни форми на йерархия са насилие срещу човешката природа.
Джон Ролс[2] разглежда въпроса за спазването на критерия за равенство при социалния избор и според него съществува неравенство на основните икономически свободи и възможности.
Тъй като споделянето и разпределянето на капитала при запазване на контрола на частната собственост е дихотомия и повечето автори след Ролс го отхвърлят като обяснение на теорията за демокрацията с частна собственост, по-скоро може да се говори за предразпределение на богатството (преди данъчно облагане) и разпределение след облагане, което се използва при социалната държава.
Тъй като Ролс не признава много от икономическите свободи за основни (като собствеността върху средствата за производство, използването на наемен труд и свободната икономическа инициатива), то и теорията му за демокрацията с частна собственост изглежда недоразвита в съпоставка с днешните икономически теории.
Aъвременните автори, които говорят за политика на предразпределението имат доста по-рационални и осъществими идеи от тези на Ролс, като повишаване на макроикономическата стабилност със средствата на държавното управление, публични инвестиции в образованието и промяна в работническите обединения за по-добра защита на интересите на работниците.
Пред нас стои въпросът как съвременната икономика разделя уважението. Нужно е да се обоснове дали неравенството ни увеличава социалната дистанция между служителите и шефовете, прави богатите по-арогантни и уверени в собственото си превъзходство, създава тревожни, несигурни служители, които се боят да не бъдат уволнени, и не могат да напуснат, защото се притесняват за здравните и социалните си осигуровки и са лишени от спестявания. Липсата на взаимно уважение и неравенството в себеуважението са провали на икономиката, както и на демократичната култура.
· Коментар: „Ефектът от икономическото неравенство в съвременна България.“ Обем около 2 страници (30 реда по 60 знака) печатен текст.
Помощни материали по темата „Икономическото неравенство“
· Текст № 25 от „Учебното помагало“
· Текст №29 от „Учебното помагало“
· http://iztok-zapad.eu/uploads/materials/Pages_from_tzenata-01.pdf
· http://glasove.com/komentari/35652-kapitalyt-v-xxi-vek--kym-nasledstvena-oligarhiq-ili-kym-danychna-revoliuciq-i-chast
· http://glasove.com/komentari/36200-kapitalyt-v-xxi-vek--kym-globalna-ofshoriq-za-oligarhiqta-ili-kym-integrirani-nacionalni-ikonomiki-za-mnozinstvoto-ii-chast
· http://economix.bg/kapitalat-neravenstvoto-revolyutsiyata-na-piketi
· http://piketty.pse.ens.fr/files/capital21c/en/Piketty2014FiguresTablesLinks.pdf (приложение на английски език) |