„Логистиката е в основата на единния европейски пазар и е от основно значение за всекидневния живот на компаниите и хората. Европейската логистична политика подкрепя среда, където транспортните фирми и оператори да развиват своя бизнес ефективно, така че да могат да продължат да растат и да внедряват иновации, за да се запази Европа като глобално конкурентна.” Както е отразено в отчета на комисар Каллас, значението на ефективната логистика е вече широко прието от политиците в целия свят. Търговията се премества в рамките на и през границите на частните оператори. Ефективността на тези вериги на доставки – ефективност на логистиката – е това, което Logistics Index (LPI) и неговите компоненти измерват. Тази ефективност зависи в голяма степен от политиката за околната среда: мерки на отделните държави или регионални икономически групи относно развитие на инфраструктурата, регулиране и развитие на услуги или улесняване на търговията чрез по-олекотени процедури на границата, допринасят значително за ефективността на логистиката.
За разлика от 2007 г., когато Световната банка започна мониторинг на ефективността на логистиката, проблемът днес не е свързан с лошата информираност на гражданите и лидери от частния сектор, а с проектирането и изпълнението на политики, които ще позволят на страните да се свържат в общата логистична мрежа и да се конкурират в световен мащаб. Споразумението за улесняване на търговията от декември 2013 г. на Световната търговска Организация (СТО), подписано в Бали, Индонезия, е свидетелство за този консенсус, свързан с необходимостта от осигуряване на някои насоки за решаващи политики. Но страните, които постоянно подобряват своята производителност в логистичния сектор, могат да развият реформи и инвестиции последователно в една по-широка икономическа обектива. Подобряване на логистиката повишава конкурентоспособността на секторите с интензивна логистика, като производство на компоненти, които се присъединят към веригата на мултинационалната стойност chains. Други държави могат да пожелаят да развиват логистиката като дейност, която е изцяло свързана с транспортната обвързаност и географското предимство.
Ако вземем за пример Гърция, страна, която тепърва започва да
излиза от болезнена криза, достига в своя пик на ефективност в логистичния сектор през 2014 г.. Правителството и частния сектор решават да реформират сектора на логистиката смело като използват местоположението на страната като входна точка в Европа от изток и юг: Piraeus (пристанището на Атина) е първото дълбоководно европейско пристанище от Азия през Суецкия канал. Пристанището е основно ремонтирано и се наблюдава скок в производителността чрез публично-частно партньорство с COSCO, най-голямата интегрирана навигационна компания в Китай. Правителството предприе стъпки към уеднаквяване на регулацията на услугите със Западна Европа и увеличение на ефективността на железопътния коридор към Австрия и Германия.
Международният бизнес е в период на бързо преобразуване. Тенденциите към глобализация, интегрирана логистика и развитието на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), всичко те преобразуват модела за търговия в световен мащаб и следователно, физическите търговски потоци. Подобно преструктуриране допринася за икономическия растеж, по-доброто разпределение на ресурсите и по-голямата свобода на избор за потребителите, както и засилване на конкуренцията.
За да бъдат конкурентоспособни в международен план, предприятията организират стратегически световни мрежи, които могат да осигурят ефективен и качествен отговор на търсенето от всеки сегмент от световния пазар. Ефективната и цялостна организация на тези дейности често се обвързва с глобалната логистика и управлението на веригата за доставки (SCM), и тя се превърна в основата на глобалната конкурентноспособност.
Глобалните логистични мрежи служат като кръвоносна система за съответните глобални вериги с добавена стойност, където различните компоненти в логистичната мрежа служат за различни функции по един организационно унифициран начин. Ето защо, за да се създаде област, като ключов елемент в глобалните логистични мрежи, е необходимо да се създаде визия за това как да се позиционира стратегически региона в рамките на контекста на общите глобални логистични мрежи. За да се постигне тази цел, правителствата, както индивидуално, така и колективно, ще трябва да разработват и прилагат системни политики за реализиране на визия относно логистиката. Същността на тази глобална логистична компетентност важи и за частния сектор.
В същото време, в разгара на нарастващата загриженост за околната среда, ефективната физически логистика вече не зависи от целите на устойчивото развитие. Глобалната логистична компетентност сега изисква различни съображения в много по-широка перспектива, включително необходимостта от екологосъобразна, зелена логистика. С цел да се установят по-ефективни и щадящи околната среда в световен мащаб логистични мрежи през 21-ви век, са необходими съвместни изследвания с цел да се разбере сегашното състояние на логистични системи в различните региони и да се идентифицират специфичните за всеки регион проблеми. В тези изследвания, напредъкът по отношение на логистиката трябва да бъде оценен, не само от гледна точка на индустриалната или национално конкурентоспособност, но също така и от тази на глобалната социална оптимизация при отчитане на потребителите, товародателите, логистичните услуги и държавните перспективи. Следователно, е необходима една визия за желаните глобални логистични мрежи, базирани на глобалните интереси и обща рамка в отделните региони. Трябва да бъдат разширени конкретни политики и насоки за правителствата и за частните предприятия, които ще дадат възможност да се идентифицират направления на развитие,което в крайна сметка ще доведе до реализиране на визията.
