ЗАЩИТА НА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В ИНТЕРНЕТ.

Директива 96/9/ЕО относно правната защита на базите данни от Европейския съюз (ЕС) представлява забележителен момент в развитието на защитата на база данни в света. Първо, директивата предоставя единна защита на авторските права между държавите-членки[1] в ЕС за творчество при избора и усторйството на база данни по начин, който е подобен на правната защита в САЩ[2].

Директивата определя на база данни като „колекция от произведения, данни или други независими материали, подредени по систематичен или методичен начин и предоставяща възможност да бъде индивидуално достъпна по електронен или друг начин”[3]. Едновременно електронни и не-електронни бази данни попадат в това определение. Неясният език на директивата обаче определя нясния обхват на закрилата. Всъщност, някои твърдят, че нейното широко определение ще включва не само CD-ROM-базирани мултимедийни колекции, електронни и хартиени библиотечни каталози и подобни, но също World Wide Web сайтове или дори библиотеки сами по себе си[4]. Във всеки случай, е съмнително, че записи или аудиовизуални, филмови, литературни, или музикални произведения да попадат в приложното поле на Директивата, защото те не са колекции от „независими” произведения. Директивата не защитава компютърни програми, използвани за произвеждане или използване на бази данни.

Авторското право за бази данни, произтичащо от Директивата е форма на право на автора, който защитава оригиналния избор или уреждане на съдържанието, но не на съдържанието само по себе си[5]. Срокът на закрила е седемдесет години след смъртта на автора. Съгласно съображенията, единственият въпрос, който определя защитата на авторските права е дали структурата на базата данни е собствено оригинално интелектуално творение на автора, и не следва да се прилагат естетически и качествените критерии. Както по закона за авторското право на САЩ, имайки предвид делото Feist Publications, Inc. v. Rural Telephone Service Co., Inc.[6], прага за защита изисква нетривиалno ниво на креативност. Следователно, повечето колекции на фактически данни, по-специално тези, които са подредени в предполагаемо- закономерен начин, не успяват да притежават необходимата оригиналността с оглед получаване на защита на авторското право. Авторското право за произведения, съдържащи се в база данни остават незасегнати по отношение на признаването на базата данни за защита на авторските права.

Мярката за хармонизиране, определена в Директивата премахва съществуващите различия в закона за авторското право в рамките на Общността. Най-вече, тя дерогира  режима на авторското право във Велиокобритания и Ирландия[7]. Режимът във Великобритания изисква по-нисък стандарт на допустимост от този в повечето от страните в континентална Европа, където, както и в САЩ, ударението се поставя на творческия принос на автора[8]. Въпреки това, Директивата не уточнява какво ниво на креативност е необходимо за защита на авторското право, и по този начин стандарта понастоящем не е ясен. Предполага се, че директивата е „изоставила” стандарта за определяне на допустимост на авторските права отворен за законодателствата на държавите-членки.

Директивата предоставя на автора на база данни защита на авторски права с няколко изключителни права, включително следните: временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и форма, изцяло или частично; превод, преработка, обработка или друга промяна; всякаква форма на публично разпространение на базата данни или копия от нея (в зависимост от първата продажба); и всякакво възпроизвеждане, разпространение, комуникация, представяне или публично изпълнение на преводи, преработка, обработка или друга промяна. Въпреки това, законният ползвател на базата данни може да извърши някое от деянията по-горе, ако те са необходими за достъп или използване на съдържанието на базата данни[9]. Може да се каже, директивата дава на държавите-членки възможността да измислят допълнителни изключения, включително тези за справедлива употреба[10].

Директивата изисква държавите-членки да предоставят нова патентована защита на съдържанието на базата данни. За да получи тази единствено по рода си право (sui generis right), създателят на база данни, трябва да покаже, че е налице „значителна инвестиция” за придобиването, проверката или представянето на съдържание[11]. За разлика от защитата на авторските права, директивата предписва подход за разпределяне на правото. Вместо да определя какво представлява „съществена инвестиция”, Директива не казва почти нищо от това, че определянето трябва да се направи в качествено и / или количествено отношение. „Sui Generis” правото се прилага независимо от приложимостта на авторското право или друга защита[12]. Правото също така е прехвърляемо и може да се отстъпва по договор за лиценз[13].