Изтегли целия реферат ОТТУК БЕЗПЛАТНО
УВОД
В съвременния свят, в който ние живеем, добрият мениджър трябва да бъде лидер, а не само ръководител, а също така да насърчава иновациите в организацията. Тези аспекти или характеристики на мениджъра ще разгледам в настоящата разработка.
Мениджъра или ръководителят е лице, което притежава формални пълномощия да осъществява управленски функции. Той се назначава или избира официално и функциите му се състоят в това да издава заповеди и разпореждания, да организира и ръководи, да контролира и регулира. Мениджърът е професионално компетентен и е технически запознат с всяка дейност в предприятието си.
Мениджърът е личност, който притежава способности на лидер и има прагматичен поглед за дейността. Мениджърите са тези, които следва да планират дейността, да налат ред и да предвиждат/прогнозират.
Ръководителят управлява, наема и действа като изпълнител. Добрият ръководител/мениджър е също така и лидер, а не просто администратор. Но няма лошо той да е добър администратор.
1. ЛИДЕРСКИ КАЧЕСТВА
Лидерските умения са необходими, не просто за управление или за реализиране не ефективна комуникация, а за да се разпознават критичните фактори за провал и да се разпозванат проблеми в управлението на организацията като:
• Постоянни караници и спорове
• Твърде много и лошо управлявани срещи
• Намеса в изпълнението
• Слабо сътрудничество
• Пропуснати цели и други
Един мениджър може да има впечатляващи познания в инструментите и технологиите, но да няма способностите за признаване и/или разпознаване на по-горените слабости.
Мисля, че добрият мениджър с оглед изпълнение на своите задължения и постигане на висока производителност трябва да притежава следните характеристики:
1. Лидерска зрялост
2. Стратегическа информираност
3. Присъствие на изпълнител
4. Ориентация към изпълнение
Взети заедно, тези характеристики или умения определят пълноцения специалист. Те са изходните умения за висока производителност и са от критично значение за мениджър.
1) Лидерска зрялост:
Лидерската зрялост е от значение за ролята и поведението на мениджъра и как те формират екипи. Основните въпроси са:
• Доколко мениджъра разбира истинската роля на лидера?
• Може ли мениджъра да ръководи без официална власт?
• Доколко той е в състояние да насърчава и мотивира на останалите?
• Разбира ли своята роля в създаването на висока култура на производителност?
• Добре ли приема конструктивната обратна връзка?
• Има ли авторитет на професионалист и човек?
• Разбира ли етапите на развитие на екипа и променящите се ръководни задачи на всеки етап?
• Дали той управлява процеса „нагоре” и доколко общува със заинтересованите страни ефективно?
2) Стратегическа информираност:
Един от най-важните недостатъци на много организации е неуспешно интегриране на мениджъра и неговото обучения/запознаване със стратегическите цели.. Тук могат да се включват следните въпроси:
• Доколко мениджъра разбира пазарната ситуация на компанията?
• Доколко той мисли за своите дейности в рамките на стратегическите цели на компанията?
• Доколко той обвързва своите дейности със стратегическата позиция на компанията?
• Доколко той постоянно свежда целите на отделния начинания до стратегическите цели?
• Търсу ли идеи и има ли желание да се промени конвенционалното мислене?
3) Присъствие на изпълнител
Ключови въпроси са:
• Чувства ли притеснение от поддържане на връзка с президента?
• Доколко се избягват извинения и се фокусира върху решенията?
4) Ориентация към изпълнение
Възможността за работа с други хора, за да се направи нещо, разбира се е критична характеристика за мениджъра като лидер. По-конкретно, изключително важна е способността на мениджъра е да работи извън екипа с цялата организация и функционалните ръководители.
• Дали има поглед за цялостната картина относно това какво е необходимо, за да се изпълни и приложи в рамките на групи и между различните работни области?
• Разработени ли са ключови показатели за оценка на изпълнението?
• Доколко той работи заедно с останалите за решаване на проблем, за да се подобри оперативната ефективност?
2. КРЕАТИВНОСТ И ИНОВАЦИИ
Лидерско поведение е ключов фактор, който влияе върху организационната креативност творчеството и иновации. Доколко лидерското поведение води до иновативни промени и подобрения е труден въпрос. В организацията могат да се диференцират две стратегии на лидерство:
- креативно ментално възображение, което се проявява в дилеми, свързани с творческото поведение; и
- творчески вътрешен диалог и обратна връзка, която подобрява способността на индивида да постигне желаните цели.
Иновативното лидерство на работното място – разпознаване на проблемите, генериране на нови идеи и решения, насърчаване и изграждане на група от поддръжници и производство на продуктивни приложими модели - е сложен процес, който често води до трудности, препятствия и чувство на неудовлетвореност. Доколкото степента на иновативно лидерството се идентифицира в организацията, то води до изискващи ситуации, в които са необходими значителни усилия, за да завършат всички етапи на иновационния процес, но също така лидера се среща и със съпротива на своите усилия и действия. Това е така, защото служителите/хората са склонни да поддържат стабилността и да се противопоставят на несигурността, която кореспондира на промените, които иновационния процес има за резултат.
В допълнение в органицията може да се твърди, че е налице иновативно лидерството, тъй като се подобрява ефикасността и представянето на отделните служители. Ефикасността и представянето не се отнася до получаване или възприемане от отделния служител, че притежава повече умения, а до самоувереност, самочуствие в техните сили и способности за спряване с работата и различни задачи.
Успехът на иновативните идеи в организацията се базира на индивидите, които неофициално представят дадена идея с убеждене, настоятелност и енергичност и да рискуват своето място и репутация с оглед осигуряване на реализирането на иновацията.
Лидерството оказва директно влияние върху организационния климат.
Поведението на лидера е от решаващо значение за създаването и поддържането среда, в която служителите са мотивирани и се насърчават иновации:
• насърчава любопитството – иновативното лидерство насърчават служителите да разширят разбирането на вътрешните и външни заинтересовани страни: кои са те, как те са взаимно обвързани и уникалните контексти, в които всеки оперира.
• Предизвикателства актуални перспективи – иновативните лидери помагат на служителите да видят проблемите и възможности по различен начин и предвиждат алтернативните възможности.
• Създаване на свобода – иновативните лидери дават възможност на експериментиране, поемане на риск, учене от грешките и оценяване на усилия за постигане на съвършенство.
• насърчаване на дисциплина – иновативните лидери често синхронизират усилията за гарантиране на успешното изпълнение на иноваторските решения.
Иновативния мениджър в организацията вярва, че иновациите са твърде скъпи. Иновациите не трябва да бъде сложна дейност.
Някои критични умения, които трябва да се притежават са:
- Доброта и чувствителност. Да показва истински интерес към другите и чувствителност към служителите.
- Улеснява хората. Показва топлина и добро чувство за хумор.
- Зачитането на различията. Цени хора от различен произход, култури, или демографията.
- Предприема инициатива. Поеме отговорност и капитализира възможностите.
- Хладнокръвието. Демонстрира самоконтрол в трудни ситуации. |
