От общата перспектива, изглежда малко рационално разрушаването на озоновия слой или необратимото намаляване на тропическите гори в света. Но всички те се случват, вероятно като последица от безброй „рационални” действия от страна на потребителите, производителите и правителствата от целия свят. Човек би могъл да спекулира, че или хората са ирационални, или че икономистите нямат здрав разум, поглед върху реалността. Тези предположения несъмнено генерират бурен дебат, но те са малко вероятно да послужат за решаване на глобалните проблеми или да предоставят конкретно политическа посока на действие.
Трапезата – богата или по-бедна – не е от значение. Смисълът е в това да умреш беден или да живееш охолно.
Класическата икономическата теория предполага тесни връзки между доходите, по-широките мерки за качеството на живот и полезност. До известна степен е трудно да се тества връзката между доходите и полезността впредвид начинът, по който полезност се определя от икономистите, но все са налице мерки за обективно и субективно благосъстояние. Имайки впредвид по-широките мерки за обективно и субективно благосъстояние и в богатите и в бедни страни днес, връзката с абсолютния доход е може би изненадващо слаба. Ако обърнем поглед към миналото, знаем, че повечето хора в абсолютния смисъл на своите доходи са били много бедни и са били изправени пред значително по-слабо качество на живот, използвайки обективни мерки. Въпреки това, връзката между тези два фактора не е толкова лесна, както понякога се предполага. В същото време от грижа за политическата класа и други, то изглежда, че относителните (а не абсолютните) доходи от дълго време са причина за безпокойство, както и че относно абсолютните доходите на национално ниво се появява за притеснение за увеличаваща се бедност, а не обединяване на перспективите за потребление на все повече стоки.
Накратко, има изобилие доказателства, че хората в миналото са били предимно всички бедни и като цяло по-зле, според обективни мерки за качество на живот. Но съществуват малко доказателства, че тези две са тясно свързани, още по-малко, че всеки е бил нещастен, иоще по-малко, че тези, които се чувстват нещастни са се чувствали така защото те са били бедни.
Дейвид Хюм посочва през 1777г., че обвиненията към настоящето, и се възхищението на минало, е силно вкоренено в човешката природа, и дори оказва влияние дори върху хората, надарени с висша преценка и най-богат живот.
Въпреки това, първо, глобалната качеството на живот днес е по-добро, отколкото е била в миналото по начини, които е трудно да се изброят. Каквото и съмнение да има съмнения относно предимствата на богата трапеза от гледна точка на на по-добрия живот.
Второ, ясно е, че ние не може да се върне в състояние от миналото, дори ако някой би искал. Когато светът е населен с благородни диваци, световното население е четири милиона. Просто територията не е достатъчна за „лов”, която да даде възможност на шест милиарда души да живеят днес, за да оцелеят в такава система. Мислителите като Платон до Русо, който ценят високо обикновения живот признават, че не бихме могли да се върнем и предполагат се, че единственият начин да си възвърнем добродетелите в този живот е да се създаде по-задълбочена социална система, а не да се пресъздаава Аркадия.
Трето, ясно е, че по-голямата част от хората няма да искат да водят живот на ловци. Ние не сме нашите предци. |
