Семинар: Икономическата криза – глобална и национална.

Тематичен план на семинара:

І. Определяне на темата (заглавието) на самостоятелната работа:

• Предметна област № 1: „Глобалната финансово-икономическа криза от 2007 - 2009 г. – същност, причини, измерения”.

Основни въпроси:

- причини за възникване на кризата - дерегулиране на финансовия сектор и „финансиализация” на икономиката на САЩ и другите високо развити държави;

- финансови иновации на фондовия пазар в САЩ и тяхното разпространение в световната икономика;

- сравнителен анализ на Голямата депресия (1929 – 1933 г.) и Голямата рецесия (2007 – 2009 г.)

• Предметна област № 2: „Развитие на кризисните процеси в световното стопанство - регионални и национални особености и специфични черти”

Основни въпроси:

- либерализация на световните капиталови потоци; глобализация на финансовия сектор;

- особености на кризата в ЕС и по-специално в страните от Еврозоната и в страните извън Еврозоната – причини и фактори за прерастване на финансовата криза в криза на държавния дълг;

- отражение на глобалната криза върху икономиката на развиващите се страни в Азия (по-специално - в Китай), Латинска Америка, Африка.

• Предметна област № 3: „Фискална и парична политика в периода на възникване, развитие и преодоляване на кризата”.

Основни въпроси:

- паричната политика преди и в условията на глобалната криза; роля на централните банки (сравнение между функциите и действията на Федералната резервна система на САЩ и Европейската централна банка);

- фискалната политика в условията на кризата; асиметрията между обединената парична политика и национално-обособената фискална политика в страните от Еврозоната и нейните последствия;

- кризата на суверенния дълг – същност и начини за нейното преодоляване.

·         Предметна област № 4: „Отражение на кризата върху българската икономика“

Основни въпроси:

- канали за пренос на кризисните процеси в българската икономика;

- особености на кризата в българската икономика;

- причини и механизми за възникването на кредитния, имотния и борсовия балони в българската икономика в периода 2002 – 2008 г.;

- функционирането на паричния съвет и неговото проциклично действие – сравнение с проявлението на кризата в другите новоприсъединили се към ЕС страни, прилагащи фиксирани валутно курсови режими – Литва, Латвия, Естония;

- проблеми на паричната и фискална политика;

- мерки за излизане от кризата.

• Предметна област № 5: „Дебатът за бъдещето на капитализма в контекста на Голямата рецесия от 2007 – 2009 г.”

Основни въпроси:

- сблъсък и противоборство на макроикономически парадигми в търсене на обяснения за причините и същността на кризата от 2007 - 2009 г. и на подходи и средства за нейното преодоляване – позиции и идеи на привържениците и противниците на активна намеса на правителството в икономиката, на представителите на различните школи и направления в съвременната икономическа теория (ключови понятия: „неокласически синтез”, „кейнсианство”, „монетаризъм”, „неолиберализъм”, „пазарен фундаментализъм”, „либертарианство”, „хетеродоксална икономическа теория”, „австрийска школа”, „постаутистко направление в икономическата теория” и др.) 

ІІ. Съдържание на семинарния проект

Проектът е с обем от около 15 страници и се разработва върху основата на най-малко три литературни източника.

Един от източниците играе ролята на водещ (определящ) източник, а другите два имат допълващо значение.

Водещият източник е съдържанието на избрана от студента глава в текста на една от посочените по-долу монографии. В случай, че в качеството на водещ източник бъде предпочетена монография извън посочения списък, решението за това трябва да бъде обосновано в увода на курсовия проект.

В първата част на своя проект (около 50% от обема на разработката) студентът прави резюме на възгледите и съжденията на автора на водещия източник относно избраната тема.

Във втората част на проекта (останалите 50% от обема на разработката) студентът представя собствената си позиция по избраната тема - във формата на коментар върху резюмето в първата част на проекта. За целта той привлича допълнителна информация и аргументация от поне още два литературни източника, по собствен избор. 

ІІІ. Структура и елементи на проекта:

- увод: в него студентът съвсем накратко обосновава избора на темата на курсовия проект и на основния и допълващите литературни източници;

- съдържание, първа част: резюме на концепциите и съжденията във водещия литературен източник;

- съдържание, втора част: коментар на студента върху съжденията в първата част на курсовия проект, в който той подкрепя, доразвива, илюстрира, аргументира или критикува възгледите на автора на водещия литературен източник, подкрепяйки позицията си с текстове от най-малко два допълващи литературни източника.

- заключение;

- използвана литература: описват се чрез актуални адреси в интернет използваните допълващи източници, както и други източници на информация, включена в курсовия проект.

ІV. Технически изисквания

При описанието на литературните източници под линия в текста и в списъка на използваната литература трябва да се спазват следните академични изисквания: 

·         Книга

Автор, година. Заглавие. Издател, Място на издаване, номер на цитирана страница (при цитиране в текста).

Пример: Abiteboul, S. et al, 2000. Data on the Web: From Relations to Semistructured Data and XML. Morgan Kaufmann Publishers, San Francisco, USA, p. 312.

·         Статия в научно списание

Автор, година. Заглавие на статията, Име на списанието, Издание, Брой, страници на статията.

Пример: Bodorik P. et al, 1991. Deciding to Correct Distributed Query Processing. In IEEE Transactions on Data and Knowledge Engineering, Vol. 4, No. 3,pp 253-265.

·         Електронни документи

Автор, година. Заглавие на документа. [формат на документа] Място на публикуване: Издател. Уеб адрес на документа [дата на последно посещение].

Пример: Bank of England, 2008. Inflation Report [pdf] Bank of England. Available at: <http://www.bankofengland.co.uk/publications/inflationreport/ir08nov.pdf> [Accessed 20 April 2009].

Готовите проекти се предават във формат „doc.” в активиран прозорец на домашната страница на курса в електронната система MOODLE и се проверяват чрез програма Turnitin за неправомерно заимствани чужди текстове.

V. Водещи литературни източници

Джоузеф Стиглиц. Свободно падане: Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея. София, издателска къща „ИнфоДар”, 2010 г.

Пол Кругмън. Завръщането на икономиката на депресията и кризата от 2008 г. София, Издателство „Изток – Запад”, 2009 г.

Нуриел Рубини и Стивън Мим. Кризисна икономика: основен курс за бъдещето на финансите. София, Сиела Норма АД, 2011 г.

Джордж Сорос. Новата парадигма на финансовите пазари: кредитната криза на 2008 г. и какво означава тя. София, Сиела 2008 г.

Алън Грийнспан. Епоха на турбулентност. София, Обсидиан, 2008 г.

Уилям Фликенщайн и Фредерик Шийхън. Балоните на Грийнспан: епохата на невежество във Федералния резерв. София, Сиела, 2008 г.  

Йохан Норберг. Финансовият крах. (Как американската мания за собствен дом и лесни пари доведе до икономическа криза). София, изд. Къща „МаК”, 2010 г.

Жак Атали. Кризата, а след това? София, издателство „Рива”, 2009 г.

Кой е виновен за кризата? Отговорът на австрийската школа. Сборник статии – съставители Георги Ангелов и Валери Димитров. София, издателство „Сиела”, 2010 г.

Иван Ангелов. Световната икономическа криза и България. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2010 г.  

VІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

Институт за икономически изследвания при Българска академия на науките. „Икономическо развитие и политики в България: оценки и очаквания. Годишен доклад 2014 г.

Стефанов, Ст. „Възможности за устойчиво икономическо развитие в условия на фиксиран и плаващ валутно-курсов режим“ - доклад за сборника с публикации от  Научно-практическа конференция “Устойчиво развитие и управленски практики: България – Бавария”, НБУ, януари 2015 г.

Стефанов, Ст. “Неолибералната платформа на прехода към пазарна икономика – особености и последствия”. Списание “Икономическа мисъл”, 2003, № 4 (публикувана на български и на английски език).

Стефанов, Ст. “Преходът към пазарна икономика в контекста на проблема за конкурентоспособността”. Списание “Икономическа мисъл”, 2002 г., № 1.

Стефанов, Ст. “Предимства и рискове в присъединяването на България към Европейския съюз”. – Списание “Международни отношения”, 2001 г., № 4.

Ракарова, С. и Ст. Стефанов. „Принципи на макроикономиката”. Издателство на НБУ, 2011 г.

Ракарова, С. и Ст. Стефанов. Пътеводител по макроикономика. Издателство на НБУ, 2014 г.

Стефанов, Ст. “Международна икономика” (второ основно преработено и актуализирано издание), София 2009 г.

VІІ. Оценяване на проекта:

Обект на оценяване са следните компоненти:

• Логичност на изложението; дълбочина на анализа; обоснованост, убедителност и оригиналност на изводите и обобщенията - 70%;
• Актуалност - 20%;
• Коректно използване на литературните източници - 10%.