Изтегли Есето Безплатно ОТТУК
Археологическото наследство включва структури, конструкции, архитектурни ансамбли, защитени местности, движими паметници от друг характер, както и тяхната среда, независимо дали са разположени под земята или под вода.
На територията на архитектурния и археологически резерват Одесос – Варна, се намират най-големите на Балканския полуостров Римски термиот края на II сл.Хр. – паметник от национално значение; Епископската раннохристиянска базилика на ул. „Хан Крум” – паметник от местно значение; т.нар. Малки терми, датиращи от края на XIII в. сл.Хр.– паметник от местно значение; останките от гръцката, елинистиянско-римската, късноантичната крепостни стени, останки от улици, канали, обществени сгради.
Съгласно чл.5 на Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, която България е ратифицирала, държавата трябва да осигури:
(а) провеждане на обща политика, която да даде конкретна функция на културното и природното наследство в обществения живот, както и да включи опазването на това наследство в програмите на общото планиране.
Дълбокият културен слой затруднява пълноценните археологически проучвания. Въпреки стабилната юридическа защита решенията за опазване и защита на резервата са забравени. През последните 15 години на територията на античния Одесос се развихри нова и трудно контролируема предприемаческа дейност. Скъпите терени и стремежът към бърза и максимална печалба водят до проектиране на горната граница на допустимия за зоната режим на застрояване и до използването на „вратички“ за постигане на по-високи показатели за плътност и Кинт. Неписано правило за строителните фирми е да се копае плитко, бързо, в петък и да се залива подложен бетон рано сутрин в събота. Ако сме в състояние да приемем това явление като акт на своеобразна трайна консервация, то трудно бихме се съгласили с новия архитектурен мащаб, наложен от шест-седеметажни сгради, които задушават и без това пренаселената и преситена зона. Характерната неправилна геометрия на кварталите, тесните улици и преди всичко цялостният характер и излъчване на резервата изискват по-смирена, деликатна и съподчинена на опазваната среда съвременна архитектура.
Съвременните намеси в резервата са в резултат от процедирането на локални ПУПове, с формални работни устройствени планове, без задълбочени изследвания и без оценка за приноса на новия обект в цялостното възприятие на комплексната наситена с различни културни пластове среда. Тези локални, единични намеси са изключително вредни. Вглобален план те компрометират средата, демонстрират неспособността на обществото на днешните варненци да опазят самобитното и неповторимо богатство на града, намаляват принадената стойност на стария град и на Варна като цяло.
На фона от недообмислени предприемачески бетонови творения, надвиснали над руината, термите са по-скоро като един вътрешноквартален двор с руина, затисната от улици и жилищни сгради, който двор обслужва нуждите от слънце, въздух и простор само на обитателите на квартала. Подобна е съдбата на Епископската ранно-християнска базилика на ул. „Хан Крум”; на останките от гръцката, елинистическа римската, късноантичната крепостни стени в „Дупката“ на бул. “Княз Борис I” и др.
От гледна точка на предприемач или собственик на имот на територията на резервата строителството в един-единствен имот е незначително и не влияе на цялото. Днес, след 15–20-годишни локални, „минималистични” и незначителни намеси, сме свидетели на претрупани с автомобили улици на резервата, надвиснали средноетажни съвременни сгради и невъзможен за туристически автобуси достъп до историческата част на града, невъзможен прочит на малкото останали паметници, обвити с реклами, стари кабели и табели, обречени в голямата си част на доизживяване и саморазруха.
Липсва подробен консервационен план за резервата с цялостно решени силуети по всички улици и указани зони, правила и степен на намеса.
Необходимо е извеждане на система от устойчиви ценности които да бъдат водещи при вземането на решения за консервационно-реставрационни работи, за подмяна на остарял сграден фонд с нов, за префасадиране и цялостно експониране на резервата. Само така можем да гарантираме достойно представяне на варненската кандидатура през 2013 г. за културна столица.
Наблюдават се изветрели разтвори и тухли, достигнали до състояние на разпрашване. Сезонно обрастване с растителност. Петна от мъхове и лишеи по оригиналната и рестав- рирана тухлена зидария в зони, където трайно се задържа влага. Не липсват следи от вандалски прояви на посетители – разрушен хипокауст в зала три, графити. Качеството на средата, в която се намира паметника се влошава. Все по-труден е автомобилния и автобусен достъп до римските терми в резултат на ежедневните задръствания дори през зимния сезон. Рамкиращата паметника застройка от дву-триетажни сгради се заменя от нови пет, шест и седем етажни жилищни кооперации.
Зоната се пресища и претоварва от обитатели, автомобилен трафик, паркирали автомобили и създава сериозни трудности за експонирането на обекта. Не е реализирано замисленото преди години засводяване на западната галерия и пригаждането й за сценични и изложбени прояви, както и реализира- нето на консервационно-реставрационните работи по средновековната църква „Св. Георги”, което би направило възможно експонирането й.
Независимо, че през 2014.г започва усилена ремодернизация на Римсите терми, реални резултати все още няма. Според този план за освежаване се предвижда на старите римски бани да бъдат изградени нови сцени за културни събития – на големите терми ще се разположи нов център за посетители, а на малките ще бъде монтирана система за звуково и светлинно шоу. Има табели с рекламата и има ефектно нощно осветление, както на Малките, така и на Големите римски терми. През 2015г. на Големите римски терми предстои да бъде завършен посетителският център. Към момента там е възстановено декоративното осветление и нощно време са осветлени.
Но това може да наруши автентичността им или да доведе до допълнителни щети, поради възможността да влизат големи групи хора. Това се потвърждава и от замисъла на създаване на т.нар. „исторически дисниленд. |
