100 % индивидуална курсова работа
Обем: 7-8 стр.
Срок: 5-7 дни
Управлението на промени се превръща в ключов елемент на лидерството и заедно с това във важна университетска дисциплина. Всяка организация преживява промени – планирани или изненадващи и тяхното управление има голямо значение за организационното оцеляване и ефективност. Тенденциите в последните десетилетия показват, че количеството и степента, в която организациите ще бъдат подложени на промени, ще продължи да се увеличава. Елементи на мениджмънта, включващи планиране, осъществяване и поддържане на резултатите от промените, заедно с информационни системи и технологии, имат все по-голямо значение за намаляване на разходите, увеличаване на ефективността и конкурентоспособността.
Курсът обединява традиционната организационна теория с новите концепции и методи за управление на промяната. Неговата цел е студентите да могат да управляват промените в своята организация и да ги насочват в посока, която гарантира положителни резултати. Ето защо е необходимо да бъдат разгледани не само основните теории и концепции, свързани с промяната, но и фазите и етапите на трансформация, през които една организация преминава.
Целта на самостоятелната работа към курса е да затвърди и разшири знанията, придобити в аудиторията. По този начин студентите ще имат възможност самостоятелно да решават проблеми, свързани с тематиката на курса, да намират и обработват информация, да анализират и решават проблеми и да развиват писмено идеите си.
Примерен текст:
Чайлд и Кайзер посочват, че „организациите постоянно се променят”[1]. Следователно, съществува необходимост за мениджърите да имат средство за планиране, прогнозиране и управление на промените в рамките на тяхната организация.
Уилсън изтъква важна причина защо е необходимо управлението на промяната[2]:
„Има голям брой рамки, рецепти и програми за обучение, които са предназначени основно за реализиране на една основна цел. Това е да се помогне на мениджърите да анализират промяната, да предсказват вероятните последици и да се справят с устойчивостта и бариерите по време на процеса на промяна”. Ето защо, управлението на промяната е изключително важна част от растежа на една организация и нейното оцеляване. Без правилно управление на промяната, мениджърите не могат точно да анализират как и кога промяната може възникне и в резултат растежът и успехът на организацията могат да бъдат забавени. Например, ако мениджърът не забележи промяната в средата като промяна в търсенето, той не би могъл да реагира своевременно и да приложи процеса на промяна. И в резултат на това, организацията може да загуби мястото си на пазара.
Уилсън предлага, че има четири нива на промени, всяко едно с различната степен на промяна, вариращо от статукво до революционна трансформация. Нивото на промяна значително ще засегне решението за това какъв модел на променя или подход да бъде избран[3]. Всяко ниво има различни проблеми и усложнения, което означава, че различните подходи и модели ще бъдат необходими.
Има два основни подхода за управление на промяната - планов подход и развиващ се подход. Планираният подход използва предварително дефинирани, предсказуеми стъпки за анализ и прилагане на промяната. Развиващият се подход приема, че съществуват много ключови сили за промяна извън организацията и мениджърите трябва да са напълно наясно със средата около тях, за да управляват променят по подходящ начин[4].
CHILD AND KIESER (1981), “Development of organizations over time”, Handbook of organizational design, ed. Nystrom & Starbuck
WILSON D. (1992), A strategy of change: concepts and controversies in the management of change, Routledge, London
BURNES B. (1996), Managing change a strategic approach to organisational dynamics, 2nd edition, Pitman Publishing
|