Имаме ли нужда от силен капиталов пазар в България?“

При разработването на писмения материал може да се разгледат  следните въпроси:

Ø  Накратко да се представи капиталовия пазар;

Ø  Да се обсъди въпроса за неговото значение и полозите от неговото развитие.

Ø  Струва ли си България да се включи в инициативата Capital Markets Union?

Ø  Как Вие лично сте свързани с капиталовия пазар?

Примерна структура на разработката:

·         Заглавната страница - Нов български университет, бакалавърска програма, модул, локален център – гр. ......, сигнатура на курса, тема на писмения материал, име, фамилия и факултетен номер;

·         Съдържание - частите на работата описани по страници;

·         Увод – цели на разработката и мотиви за избор на темата;

·         Изложение :

1.      Какво представлява капиталовия пазар? Какво е значението му за икономиката?

2.      Аналитична част – анализират се проблемите и възможните решения за разглежданата тема. Студентът може да изрази и лична позиция, която да е аргументирана и подкрепена с данни и/ или факти, коректно цитирани.

3.      Изводи.

.....
Добре развитите капиталови пазари осигуряват много ползи[1]. Те насърчават икономическия растеж, като осигуряват начини за развитието на предприятията да привличат капитал при по-ниско равнище на разходите. Тъй като те не трябва да разчитат на вътрешно финансиране, те са в състояние да се развиват по-бързо.

Също така, капиталовите пазари имат предимства пред другите източници на финансиране. Компаниите в страни с развитите капиталови пазари са по-малко зависими от банково финансиране, което може да се намали риска от кредитна криза. Капиталовите пазари също позволяват на компаниите да разчитат повече на собствения си капитал и по-малко на дълг, което води до по-малко рискова финансова структура в случай на икономически спад. Не на последно място, капиталовите пазари могат да увеличат ефективността на инвестициите и управлението на предприятията. Като цяло, комбинацията от банково финансиране и капиталови пазари може да засили растежа[2].

Капиталовите пазари не са нови за икономиките в преход икономики - Варшавската фондова борса е открита през 1817 г. и на Пражката фондова борса е създадена през 1871 г. В условията на социализма, обаче, всички капиталови са били затворени. Но по време на прехода от планова към пазарна икономика, капиталовите пазари са се появили отново, или са били създадени в 20 от 26-те  икономики в преход. Тези пазари са били предимно използвани за задължителна регистрация на акциите на масово приватизирани фирми (какъвто е случая на България) и за доброволни пърични публични предлагания (IPO-та).

Първите капиталови пазари в икономиките в преход са се появили в Чешката и Словашката републики през 1992 г.; България, Литва, Македония, Молдова, и Румъния след това. Основата функция на капиталовите пазари на тази първа група от страни е прехвърляне на права на собственост на инвеститорите в масово приватизирани дружества. В първите дни, на тези пазари са листвани голям брой акции, много от които са били неликвидни. Но след като пазарите са станали „по-зрели” чрез осъществяване на сделки, броят на акционерите е спаднал и собствеността е станала по-концентрирана[3].