Хазартната дейност.

Хазартът включва елемент на залагане на някаква стойност, като пари или имущество, като резултатът се определя отчасти от шанса. В някои случаи, този елемент на случайност е неизбежна черта за самата хазартна дейност, защото се дължи на непълното знание (например, състезания, спортни залози) или поради случайния характер на резултатите (например, лотарии, игри машини, или казино игри). Някои форми на спекулации (например, борсова търговия) могат да се разглеждат като форми на хазарт в зависимост от това как хората вземат решения, въпреки че пазарът, по своето естество, не е предназначен да генерира шанс или случайни резултати. Хазартът обикновено се разделя на три категории: (1) залагания или залог за изхода от едно събитие като спортно събитие или състезание; (2) играта на залагане, която се състои в поставяне на залози в игри, които са ограничени от определени предварително математически правила и теоретичната възвръщаемост на играчите (слот машини и казино игри на маса); и (3) игри в лотариен стил като Национална лотария, Powerball, скреч билети и кено, всички от които дават награди въз основа на избор на печеливш символ или комбинация[1].

Хазартната дейност: съдържание и параметри

I. Увод

II. Особености на хазартната дейност и на наейната организация

III. Полезностни функции на играта:

-          Социално-потребителска

-          Социално-трудова

-          Социално-инвестиционна

IV. Продукт и ефекти на хазартното предприятие

V. Заключение

 Хазартната дейност в Република България: нормативна уредба

I. Увод

II. Закони

III. Нарадби. Тарифа за таксите

IV. Правила и изисквания на Държавната комисия по хазарта /ДКХ/

V. Заключение

Препоръчителна литература:                                                                                                           
1.Бояджиев, Ц. Играта през средновековието. УИ “Св. Климент Охридски”, С., 2005.
2. Георгиев Г., Туризмът-предизвикателства в условията на икономическа криза.НБУ.2011.
3. Георгиев, Г. Хазартната дейност: природа, български измерения и социални проекции, 2009.
4. Закон за хазарта.                                                                                                                                                                           
5. Закон за корпоративното и подоходно облагане.                                                                                                                           
6. Закон за мерките срещу изпирането на пари.
7. Наредби- сайта на ДКХ.                                                                                                                                                                           
8.  Вътрешнонормативни документи на  ДКХ.
9. Стойков, Л. Култура и медии. СУ”Св.Климент Охридски”, С., 2006.
10. Социални проблеми на бита и извънработното време. С., Наука и изкуство, 1975.                                                           
11. Тарифа за таксите по Закона за хазарта.
12. Томова Б., Хазартът и културата., Икономика, 2003, №3.