1. Какъв индивид е предприемачът? Какви лични качества и какви делови навици следва да притежава един човек, за да развие успешно новосъздаден бизнес?
Съгласно моето виждане, предприемачът може да бъде млад човек 20-30 годишен, не е задължително висшето образование, а по-скоро той трябва да притежава способности да вижда в бъдещето съгласно разчитане на тенденциите на пазара. Това качество трябва да е комбинирано с проницателност, спокойствие, хладнокръвие (защото това са обикновено рискови начинания с неясна възвращаемост).
Предприемачество преди всичко трябва да има социалния аспект
Съгласно едно проучване екстровертността е в обратна корелация с предприемачеството. По този начин, по-екстровертните индивиди са по-малко вероятно да участват в разработването, изграждането или продажбата на иновативни продукти или услуги. Възможно обяснение е, че по-голямата част от творческите постижения включват усамотеност и усилия.
2. Кои са основните характеристики на глобализацията на световната икономика?
Основните характеристики на глобализацията са:
- Глобализацията означава "взаимозависимост":
- Глобализацията означава "Грижа и споделяне":
- Глобализацията поставя технологиите в услуга на човечеството:
- Глобализацията е неизбежна и необратими:
- Глобализацията свързва политиката с икономиката
- Глобализацията означава подобрени стандарти на живот:
Концепцията и практиките на глобализацията могат да помогнат в подобряването на живота на отделните хора и производителността на организациите. Тя може да предостави максимални възможностите и да помогне на една държава и нейните граждани да реализират истинския потенциал.
3. Какви са специфичните особености на малките и средни предприятия?
Няма единна и глобално приета дефиниция за МСП. Страните използват различни дефиниции по най-различни причини, включително необходимостта от скалиране на понятията „малко” и „средно” до значими нива, като се има предвид типичният размер на фирмите и нивото на икономическата дейност в страната. Освен това правните дефиниции за МСП в някои страни се различават от статистическите дефиниции. Въпреки това дефинициите обикновено изискват малките и средни предприятия да бъдат самостоятелни предприятия, а също така те обикновено се фомулират на базата на размера на фирмите според броя на заетите лица на пълно работно време. В допълнение, понякога определенията за МСП включват праг на финансовите резултати като стойността на нетните годишни продажби, годишни приходи или оборот.
Болтънската Комисия (1971) представя описание на дефиницията за МСП и дава някои критерии, на които МСП трябва да отговаря:
- Да е собственост на управляващите лица, а не от професионалисти, действащи от името на акционерите;
- Има малък дял на пазара или по-голям дял от много малки пазари.
- правно е независимо тоест не е собственост на друго предприятие или не е част от по-големи предприятия.
4. Какви количествени критерии се използват за класификация на малките и средни предприятия в България и в Европейския съюз? А качествени критерии?
Качествени характеристики представих в горния въпрос.
Съгласно Закона за МСП в България:
„Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г.) (1) Категорията малки и средни предприятия включва предприятията, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.
(2) От предприятията по ал. 1 малки предприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.
(3) От предприятията по ал. 1 микропредприятия са тези, които имат:
1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и
2. годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.”
В таблицата са представени някои количествени критерии за МСП за САЩ, ЕС, Австралия и Канада.
Новата дефиниция за ЕС изисква дадено предприятие да отговаря кумулативно на следните характеристики, за да бъде определено като МСП:
- Да има икономическа дейност;
- Да има по-малко от 250 служители;
- Да има годишен оборот под 50 млн. евро или да има обща сума на баланса;
- под 43 млн. евро (трябва да отговаря най-малко на едно от условията);
- Да е автономно предприятие.
5. Кое определя значението на малките и средни фирми за съвременната икономика?
МСП са важни за почти всички икономики в света, но особено за развиващите се страни като България, с големи различия в доходите на богати и бедни и които имат проблеми с безработицата. МСП допринасят за ръста на БВП със своето участие в основни сектори на икономиката. Те създават работни места, особено такива за малцинствата. Всичко това, прави МСП най-големият работодател и инструмент за намаляване на неравенството между богати и бедни.
От друга страна МСП са източник за развитие на по-големите фирми - повечето по-големи фирми са започнали като малки и средни предприятия, преди да стигнат до това, което са към настоящия момент. Ето защо МСП са следващата важна стъпка за разширяване на микропредприятията; те допринасят пряко и често значително за съвкупните спестявания и инвестиции на всяка нация и също така те участват в разработването на нови технологии. Увеличаването на конкуренцията между МСП може да има за резултат единствено и само нови решения в производството, дистрибуцията, маркетинга, продажбите и т.н. в различните сектори на икономиката.
6. Кои са основните проблеми на малкия и среден бизнес?
Регулаторните тежести остават основна пречка за МСП, тъй като тези фирми са склонни да имат ниско ниво познания за справяне с проблемите, произтичащи от нормативните актове. Достъпът до информация следва да бъдат на разположение за МСП при минимално ниво на разходи. Прозрачността е от особено значение за малките и средни предприятия, и информационните технологии имат голям потенциал да намалят разликата в информационната осведоменост на МСП.
Малките и средни предприятия имат ограничен достъп до финансовите институциите. Изключителното нежелание на банките или твърде преференциалните критерии спрямо големите предприятия допълнително изостря един цикъл на икономическа рецесия и сериозно накърнява усилията и способностите на МСП да продължават да упражняват своята дейност.
7. Кои са ключовите предпоставки за сътрудничество между малкия и средния и големия бизнес?
Ключови предпоставки за партньорство могат да бъдат:
да осъществяват дейност в областта на строителството и комуникационния сектор.
да имат общи вътрешни или външни акционери
Също така те работят във веригата на доставка
да участват в научните изследвания и
да имат сходни бъдещи стратегии за развитие на определена територия или пазар.
МСП могат да си сътрудничат с големи фирми по различни начини, включително:
По отношение на регулиращ орган, или по отношение на спазването на регулаторни задължения.
Връзки с банки или счетоводните дружества по отношение на предоставянето на финансови услуги.
Формална и неформална мрежа - по бизнес / сектор / социални събития
Кръстосани продажби - "ние продаваме на тях и те продават на нас".
Присъединяване в предоставянето на услуга: "и двамата сме в състояние да допринесен с нещо за проекта, нито един от партньорите не може да достигне до крайната цел, без другия ".
Членовете на национално сдружение за определен сектор.
8. Какви са основните юридически (инстритуционално-правни) форми, в които съществува предприемаческата инициатива? Какво е необходимо, за да се регистрира фирма в Република България? (Ако понастоящем живеете/работите/учите в друга държава, можете да коментирате характерното за нея).
Ltd (Srl) са най-популярния формат за бизнес в Италия.
Изискванията са:
• минимален капитал е: 10,000 € за 1 акционер, 2500 € за 2 или повече акционери
• Минимален брой директори - един. Те трябва да са граждани на ЕС или граждани на страни извън ЕС, които държат постоянна Visa в страна от ЕС.
• Няма ограничения за чуждестранните акционери.
• одитирани отчети да бъдат подавани годишно.
• годишна данъчна декларация и ДДС подадена за тримесечие плюс годишен одит.
• изисква се Codice Fiscale
9. Кои са основните групи процеси в предприемачеството? Зависи ли успехът на новосъздаденото предприятие от спазването на определена последователност от действия?
10. Каква е ролята на държавата за стимулиране на предприемаческата инициатива?
Предизвикателство за политиката на правителството е да се разработят политики, които работят, като се избегне изкушението да се повлияе на климата чрез директна намеса.
Един от тези подходи е държавата да се опита да увеличи броя на фирмите чрез стартиране на бизнес програми, капиталово финансиране на рискови начинания и инвестиции в R & D или трансфер на технологии. Тук може да се включат бизнес или технологични инкубатори, субсидии, данъчни стимули и програми за подпомагане. Такива програми по своето същество има временен характер. Това не означава, че те са без стойност, но те не могат да гарантират успех чрез такава пряка намеса.
Друг подход е на „растежа”. Той се фокусира върху предприемаческото лидерство на компаниите, които бележат развитие и растеж. Той се стреми да разбере техните мрежи и как да се насърчи разширяването на такива мрежи на местно, национално и международно ниво.
Ключови области на политиката на правителството могат да бъдат:
- Да се направи формирането на предприемаческа дейност приоритет на правителството - Формулирането на ефективна политика за предприемачески екосистеми изисква активно участие на министри и висши държавни служители, които да действат като "институционална предприемачи"
- Политиката на правителството трябва да е широко фокусирана - трябва да се разработи политика, която е цялостна и обхваща всички компоненти на екосистемата, а не да поставят приоритети на определени области от интерес
- Осигуряване на естествено развитие, а не растеж отгоре надолу.
- Политики към цялата промишленост, а не само хай-тек сектора - Насърчаване на растеж за всички индустриални сектори, включително ниски, средни и високотехнологични фирми.
- Разработване на политика, която да отговаря на нуждите както на бизнеса така и на управленските екипи.
11. Какво представлява франчайзингът и какви са неговите предимства за страните по договора?
Франчайзингът е просто метод за разширяване на бизнеса и разпространение на стоки и услуги чрез лиценз. Във франчайзинга, франчайзодателят (човек или фирма, която предоставя лиценза на трета страна за извършване на бизнес съгласно неговите правила и политики) не само определя продуктите и услугите, които ще бъдат предлагани от франчайзополучателите (лице или фирма, на която се предоставя лиценз за бизнес от името на марката), но също така осигурява една операционна система, марка и подкрепа.
12. На какви критерии следва да отговарят МСП, за да бъдат желан партньор от страна на големия бизнес?
Това са МСП, които са в тяхната област на интереси и дейност, част са от веригата на доставки и всички останали критерии, които посочих по-горе като:
Формална и неформална мрежа - по бизнес / сектор / социални събития
Кръстосани продажби - "ние продаваме на тях и те продават на нас".
Присъединяване в предоставянето на услуга: "и двамата сме в състояние да допринесен с нещо за проекта, нито един от партньорите не може да достигне до крайната цел, без другия ".
Членовете на национално сдружение за определен сектор.
13. Кои са най-важните белези на предприемачеството?
Най-важният белег е потенциала за печалба чрез създаването и формирането на ново предприятие и значително подобряване на съществуващия начин за правене на бизнес.
14. Какво представлява аутсорсингът и в какви направления се използва той?
Аутсорсингът може да се определи по няколко начина в зависимост от вида на услугата и формата на отношенията с доставчика. Той често се определя също възлагане и може да се определи като делегиране или предаване на трето лице (външен доставчик), посредством договорно споразумение, всички или част от техническите процеси и човешки ресурси, включително отговорността за управление на прехвърления персонал.
Пълен аутсорсинг се случва, когато един цял отдел или функция бъде екстернализиран/а и това може да се изпълнява от един доставчик или множество доставчици. Широк спектър от дейности могат да се прехвърлят по този начин, включително хранене, почистване и охрана - които често са разглежда като вторични или неосновни функции. Налице е също така скорошно увеличение на аутсорсинга на професионални дейности, включително HR, IT и финансови услуги.
От друга страна, процесът на инсорсинг се отнася до привличането на външни изпълнители, подпомагащи процесите които са недостатъчни в приемащо |
