100% индивидуална курсова работа
Обем: 12-15 стр.
Срок: 7-10 дни
Въпреки че няма категорично съгласие относно същността на организационната култура, очертава се тенденция подходите и теориите да бъдат разграничени според начина, по който принципно интерпретират културата. Така основното разграничение се прави между културата като променлива и културата като метафора. Разнообразието от подходи за обяснение и изследване на организационната култура се дължи на това, че тя се намира на пресечната точка на няколко социални науки и отразява взаимовръзките между някои от тях и по-точно - на антропология, социология, социална и организационна психология. Именно поради това изучаването на организационната култура поставя дилема, тъй като почти не съществува съгласие относно това какво всъщност е тя и какво се означава с нея, как се наблюдава и измерва, как се отнася до традиционните теории в трудовата и организационната психология и по какъв начин може се използва в усилията и опитите да се помогне на организациите .
Пресечните точки между култура и организация намират израз в развитието на пет изследователски подхода, сравнителен или крос-културален мениджмънт; корпоративна култура, организационна когниция; организационен символизъм; несъзнавани процеси и организация. Първите две от тях - кроскултуралният мениджмънт и корпоративната култура разглеждат културата като променлива, докато за другите три подхода тя е новата метафора за организацията.
Културата в сравнителния мениджмънт се разглежда като фактор на средата, който детерминира и обяснява различията в нагласите и поведението на мениджърите и работниците в отделните страни. Най-типични за кроскултуралпия подход са сравнителните анали зи между американските и японските организации на Уилям Оучи и на Ричард Паскал и Антъни Атос и на Хеерт Хофстеде, който съпоставя ценностите, свързани с труда, на 50 нации от три региона.
Втората гледна точка за взаимодействието между култура и организация се изразява чрез корпоративното култура. Тя се поддържа от изследователите, които определят организациите като социални инструменти не само за производството на блага и услуги, а и за създаване на различни продукти на културата като ритуали, легенди и церемонии. Въпреки че самите организации са вградени в по-широкия културен контекст, те развиват специфични социокултурни характеристики, които рязко ги разграничават една от друга. Тези възгледи се основават върху системния подход за анализ на организацията. Организацията е съставена от взаимосвързани помежду си подсистеми, от които най-често посочвани са структура, технология, стилове на ръководство, цели и ценности.
Културата е вътрешна променлива и основна ключова характеристика на организацията наред със стратегията, структурата и контрола. Въвеждането на културата в системния модел е резултат от признаването на символни процеси в организацията. Според системния подход, организацията съществува във взаимовръзка с обкръжаващата среда, която предоставя императивите за поведение, използвани от мениджърите под формата на символни действия. Изводът е, че символните или културните аспекти допринасят по някакъв начин за цялостната ефективност на организацията.
|