АНАЛИЗ НА ДВА ЕЛЕМЕНТА ОТ КОМПЛЕКСНИЯ БИЗНЕС АНАЛИЗ.

За правилната интерпретация на ликвидността е необходимо да се разграничат понятията „ликвидност“ и „платежоспособност“. Ликвидността е наличността от парични средства в близкото бъдеще след отчитането на финансовите задължения за същия период. Платежоспособността е наличност на парични средства за посрещане на финансови задължения в дългосрочен план.[1]

„Ликвидността е предпоставка за осигуряването на платежоспособност. Тя се оценява с помощта на няколко коефициента, в числителя на които се поставят краткотрайните активи или отделни техни елементи, а в знаменателя-текущите задължения (краткосрочните пасиви). Целта е да се определи до каква степен бързоликвидните активи на предприятието покриват краткосрочните му дългове към определен момент-датата, към която е съставен счетоводният баланс.“[2]

При анализа на ликвидността на конкретно предприятие е важно да се отчетат някои външни и вътрешни фактори. „Вътрешни фактори са :

             - Рентабилността –колкото предприятието е по-рентабилно, толкова е по-голям положителният паричен поток, постъпващ от обичайната му дейност. Това му позволява поддържането на по-ниска ликвидност без опасност от изпадане в неплатежоспособност;

             - Финансовата задлъжнялост –колкото по-ниска е тя (колкото повече собственият капитал на фирмата превишава дълговете й), толкова по-ниска ликвидност може да се поддържа без допълнително увеличаване на финансовия риск;

             - Кредитният рейтинг –високият кредитен рейтинг на предприятието означава безпроблемно покриване на евентуални дефицити при финансиране на обичайната текуща дейност чрез банкови или други заеми;

             - Нивото на бизнес риск на предприятието –основен компонент на бизнес риска е пазарният риск, който се дефинира като вероятност от намаляване обема на продажбите поради неблагоприятно въздействие на пазарните фактори. Евентуалното свиване на продажбите би се отразило негативно върху рентабилността и финансовото състояние на стопанската единица. С други думи, бизнес рискът е свързан и с финансовия риск. Логично е при такава ситуация да се поддържа по-висока ликвидност, за да се компенсира увеличаването на финансовия риск.

Външните фактори са следните :

           - Характерът на дейността – известно е, че в сферата на търговията, като  правило, фирмите имат най-ниските коефициенти на ликвидност. Това е така, защото в търговията обращаемостта на стоковите запаси и на целия оборотен капитал обикновено е по-висока в сравнение с останалите отрасли и дейности. Това позволява на търговските фирми да поддържат по-ниска ликвидност. Обратното е в сферата на промишлеността, високите технологии, строителството и др. Високата инвестиционна поглащаемост и ниската обръщаемост на оборотния капитал принуждават тези фирми да поддържат по-висока ликвидност.

          - Макроикономическото състояние на страната – тук са включени разнообразни фактори, като монетарна политика, кредитна политика на банките, лихвени проценти, инфлация, ръст на производството, данъчна политика и др. Известно е, че при стагнация (дълбока рецесия) се наблюдават масови фалити на фирми. Увеличава се взаимната задлъжнялост на стопанските субекти и трудната събираемост на вземанията. Всичко това принуждава фирмите в подобни условия да поддържат по-висока ликвидност.“[3]

Разглеждането на ликвидността предполага съблюдаване на следните финансови пропорции :