СТАТИСТИКА.

1.  Статистиката – практика и теория за познание, разбиране и оценка на истината за съществуващото и ставащото в действителна, но необозрима, противоречива и трудно предвидима ситуация

2.   Изчерпателно статистическо изследване (ИСИ) на истината в проблемна ситуация:

2.1  Генерална съвкупност, статистически признак, статистическа таблица, статис­тическо разсейване, честотно разпределение   

2.2 Статистически средни величини

2.2.1 Мода      

2.2.2 Медиана        

2.2.3 Средна аритметична        

2.2.4 Избор на обобщаваща средна за числов признак 

2.2.5 Средна хармонична          

2.3 Мерки за статистическо разсейване спрямо числов признак

2.3.1 Абсолютни мерки за разсейване         

2.3.2 Относителни мерки за разсейване  

2.4 Реална съвкупност

2.5 Интервален честотен ред на разпределение   

2.5.1 Графично представяне на интервален честотен ред     

2.5.2 Оценка на параметри чрез интервален честотен ред    

2.6 Относителен дял p и статистическо разсейване при алтернативни (дихотомни) стойности на статистически признак

2.6.1 Относителен дял p      

2.6.2 Мерки за разсейване спрямо относителен дял p 

3. Извадково статистическо изследване (Изв.СИ) на истината в проблемна ситуация:

3.1 Случайна извадка без връщане (с безвъзвратен избор)

3.2 Случайна извадка със връщане (с възвратен избор)

3.3 Статистическа съвкупност, параметри на статистическата съвкупност, стохастична грешка

3.4 Индуктивно-дедуктивен подход

3.5 Абстрактна съвкупност, параметри на абстрактната съвкупност

3.6 Закон за големите числа – инвариантност (пренос на обобщаваща информация без изменение) между реалната и абстрактната съвкупност

4. Научни идеи за формиране на реалистични очаквания в условия на несигурност:

4.1 Общ поглед върху различните нива на познание – реално, статистичес­ко, абстрактно и потенциално

4.2  Вероятностна терминология – случайна величина, вероятностно разпре­деление на случайна величина, числови характеристики на случайна величина

4.3  Разпределителен проблем

4.4 Стохастична съвкупност на средната аритметична, получена от безброй случайни извадки с един и същ обем от дадена генерална съвкупност

4.5 Централна гранична теорема (вариант 1)

4.6 Интервална оценка (доверителен интервал) на средната аритметична на реалната съвкупност по данни от една случайна извадка с даден обем и дадена гаранционна вероятност

4.7 Стохастична съвкупност на относителния дял, получен от безброй случайни извадки с един и същ обем от дадена генерална съвкупност

4.8 Централна гранична теорема (вариант 2)

4.9 Интервална оценка (доверителен интервал) на относителния дял p на реалната съвкупност по данни от една случайна извадка с даден обем и дадена гаранционна вероятност

4.10 Фактори, определящи точността на интервалната оценка

5. Макропонятийни идеи за оценка на истината за съществуващото в действителността

5.1  Симетрия, асиметрия и ексцес на честотните и на вероятностните раз­пределения. Същ­ност и начини на измерването им

5.2  Проверка на статистически хипотези. Видове статистически хипотези. Основни понятия и етапи на проверката

5.3  Проверка относно разликата между две средни аритметични, между два относител­ни дяла, между две дисперсии по данни от две случайни извадки. Статистическа значимост на проверката

5.4  Научни идеи за зависимост (и за независимост) между два признака в една реална съвкупност. Видове зависимости. Статистически методи за анализ при различните скали на измерване

5.5  Корелационен анализ (КА). Същност и видове. Оценка на коефициенти­те на единичните и множествените корелации

5.6 Регресионен анализ (РА). Избор на регресионен модел. Единична линейна регресия. Оценка на параметрите на модела и тяхната статистическа значимост. Оценка на коефициентите на корелация – стохастична точност и статистическа значимост

5.7   Дисперсионен анализ (ДА). Същност, видове, приложение

5.8  c² -анализът

6. Макропонятийни идеи за оценка на динамиката (на ставащото) в действителността

6.1 Динамични (временни, хронологични) статистически редове. Видове. Изследва­не типичното ниво в динамичен статистически ред (средна аритметична, средна хронологична)

6.2 Елементарни статистически методи за изследване на развитието: абсолю­тен прираст, темпове на растеж, темпове на прираст

6.3 Статистическо изследване на динамиката (тренда). Графичен метод, метод на плъзгащите се средни. Изследване на динамиката (тренда) с метода на най-малките квадрати (МНМК)

6.4 Екстраполация и интерполация на динамични статистически редове чрез трен­дови модели

6.5 Индексен факторен анализ. Динамика на цените и инфлацията

7. Функция, принципи, подходи, задачи и проблеми на СТАТИСТИКАТА като практика, теория и учебна дисциплина

ЛИТЕРАТУРА:

1.       Гатев, К., Въведение в статистиката, С., 1995

2.       Георгиева, М., Сборник задачи по обща теория на статистиката, С., 2002

3.       Мишев, Г., Ст. Цветков, Статистика за икономисти, С., 2008

4.       Русев, Б., Статистика за икономисти, Пловдив, 2005

5.       Съйкова, Ив., А. Стойкова и др. Статистическо изследване на зависимости, С., 2002

6.       Велева, А., Увод в теория на вероятностите и математическа статистика, Пловдив, 2003

7.       Велева, А., Информационната система на човека – същност, стремежи, възмож­ности, решения, дейности, успехи, Сборник докла­ди от конференция на ФИСН, УИ ПУ "П. Хилендарски", П., 2012

[http://fisn.uniplovdiv.bg/images/izdania/FISN_Izsledovatelski_metodi_2013.pdf]

8.       Belchev, В., Veleva, А., Ruseva, М., Specialized software "Statistical Analysis, Сборник доклади от конференция на ФИСН, УИ ПУ "П. Хилендарски", П., 2012 [http://fisn.uniplovdiv.bg/images/izdania/­FISN_Izsledovatelski_metodi_2013.pdf]

9.       Велева, А., Съвкупностният подход в статистиката, Пловдив, 2013

10.   Велева, А., М. Русева, Съвкупностният подход в статистиката, Пловдив, 2016

Курсова работа (примерен вариант)

1. Фокусирайте една генерална съвкупност (ГС). Опишете нейния дефиници­онен белег, пространствен и времеви контур.

2. Регистрирайте стойностите на шест признака (три количествени и три качествени) по всяка единица от вашата генерална съвкупност и ги съхранете в статистическа таблица.

3. Визуализирайте (чрез двойка образи – първичен и вторичен) представата си за вашата генерална съвкупност като цяло спрямо всеки един от шестте признака.

4. Оценете модата на всеки един от качествените признаци във вашата ГС.

5. Оценете количествените параметри (статистическите средни и мерките за разсейване) на всеки един от количествените признаци във вашата ГС.

6. Спрямо кой количествен признак статистическото разсейване във вашата ГС е най-голямо?

7. Характеризирайте асиметрията и ексцеса на разпределението спрямо всеки количествен признак във вашата ГС.

8. Формирайте случайна извадка с връщане с обем 30 от вашата ГС и регистрирайте стойността на един от количествените признаци по всяка единица, попаднала в извадката. Съхранете данните от вашата извадка в статистическа таблица. Визуализирайте (чрез двойка образи – първичен и вторичен) формираната извадка. Изчислете количествените й параметри.

9. Визуализирайте (чрез двойка образи – първичен и вторичен) представата си за случайна извадка с връщане с безкрайно голям обем от вашата генерална съвкупност спрямо всеки един от шестте признака.

10. Като използвате извадката от зад. 8, постройте интервална оценка на средната аритметична  на същия признак с гаранционна вероятност, равна на 95%. Проверете дали наистина средната аритметична  на този признак се съдържа в построената интервална оценка.

11. Изследвайте наличието на корелационна зависимост между два количествени признака в рамките на вашата ГС.

12. Изследвайте наличието на зависимост между един количествен и един качествен признак в рамките на вашата ГС.

13. Изследвайте наличието на зависимост между два качествени признака в рамките на вашата ГС.