+359 887672686
info@kursoviraboti.bg
Вие сте в: Начало > Продукти > Курсови работи



РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРАЗИЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2015 Г.



Цена: 0.00 лв.
Реф№: 438

 ИЗТЕГЛИ ЦЯЛАТА КУРСОВА РАБОТА ОТТУК

1. Историческо развитие на Евразийския съюз

Създаването на EEU, включващо Русия, Беларус и Казахстан е един от най-важните приоритети за руската политиката. Напредъкът, постигнат ЗА кратък период от време (завършването на митническия съюз през 2011 г., формирането на Евроазиатската комисия на Единна икономическа зона през 2012 г., подписване на договора относно икономическия съюз на Евразия през май 2014 г както и подготовката на решенията за разширяване Съюзът с други държави) често се представя като пример за ефективността и привлекателността на постсъветската интеграция.

В Русия създаването на съюза ​​се разглежда преди всичко като геополитически проект. На него се разчита да[1]:

-          осигури алтернатива на Европейския съюз;

-         Стане втория (евро-азиатски, както и евроатлантически) стълб в паневропейската архитектура за сигурност;

-          демонстрира ролята на Русия като неоспорима регионална сила.

Привлекателността на EEU за нейните членове се анализира въз основа на потенциалните ползи за новите държави. Наред с гласуването на определени споразумения, инициаторите на образуването на съюза са обещали големи ефекти върху икономиката, които ще се появат само за пет години.

Доказателство за "преимущество без всякакво съмнение" на интеграцията с Русия могат да бъдат намерени във "взривния растеж".

Фактът, че EEU е все още толкова млад означава, че засега не може да има задълбочена оценка на това обещание, направено преди няколко години. В светлината на прогнозите, реалните ефекти върху икономиката на формацията обаче изглеждат доста скромни към днешна дата. Евразийският икономически съюз има много слаба икономическа основа, докато ускореното разширяване на EEU може дори да отрича скромните постижения, постигнати до сега.

Евразийският икономически съюз не е първия интеграционен проект в постсъветския регион[2]:

-                През 1993 г. договор, описващ формирането на икономически съюз, е подписан от 12 държави

-                През 1995 г. Беларус, Казахстан и Русия са подписали споразумение за създаване на митнически съюз, към който Киргизстан се присъедини през 1996 г., и Таджикистан през 1999 г. През 2000 г. този проект е превърнат в Евразийска икономическа общност (ЕИО).

И двата проекта означават това, към което са насочени стремежите на  EEU: създаване на зона за свободна търговия, създаването на митница и платежен съюз, както и единна икономическа зона, а в бъдеще дори и паричен съюз. Всички тези цели все още не са постигнати. Сред големите структурни дефицити, които пречат са, че в действителност нито се търси икономически нито митнически съюз. Двата посочени договора са се отнасяли само до "пътни карти", които само набелязали етапите и целите на интеграцията.

Съответно, нормативната база, необходима за реализацията на тези цели все още предстои да бъде приета. Този много сложен набор от правила се предполага, че ще обхванаща десетки споразумения, които трябва да бъдат разработени, подписани и ратифицирани. Но нито икономическият съюз на страните от Централна и Източна Европа (ИКТ), нито ЕИО са били решили задачата, поради различните интереси и различаващите се позиции на държавите-членки.

В този смисъл EEU се различава от предшестващите проекти. Благодарение на ограничения кръг от участници - само три държави - е възможно да се разработи всеобхватен набор от правила в кратък период от време във формата на повече от сто договора и споразумения, които трябва да гарантират функционирането на митническия съюз и единната икономическа зона. Независимо от всички пропуски в текущия набор от правила, всички изключения в координираното на процедурната рамка, всички времево ограничени специални условия, EEU представлява първият проект за интеграция в постсъветския регион, който всъщност има „acquis”[3].

Тази положителна отличителна черта обаче се е доказала като сериозен недостатък, когато става въпрос за разширяването на EEU така, че да се включат повече членове. Приемането на широк набор от правила променя ситуацията, тъй като поставя летвата доста по-високо за всички държави, които се интересуват от присъединяването. Те не могат просто да се ангажират с установените цели, посочени в основния договор, но те също трябва да вземат под внимание всички валидни задължения.

 

2. Разширяването 2015

На 1 януари 2016 г. се е навършила една година от влизане в сила на Евразийския икономически съюз (EEU). Съюзът, предвиден като начин за подобряване на търговските връзки между бившите съветски републики и за увеличаване на евроазиатската интеграция между страните, които споделят общо наследство, през 2015г. се изправи срещу една изключително натоварена и предизвикателна година на съществуване за пръв път.

Докато Съюзът набързо претърпя първата си вълна на разширяване, добавяйки новите държави-членки Армения и Киргизстан, по-належащите проблеми на икономическия упадък и финансовата криза доминираха в мислите на политиците от Русия и Казахстан.

Като търговско обединение или митнически съюз EEU се движи с бързи темпове в своята интеграция, преминавайки през териториални предизвикателства, които са отнели много повече време на Европейския съюз (ЕС). Например, EEU претърпя първата си вълна на разширяване само ден след като се появи, като прие Армения на 2 януари 2015 г. Договорът за EEU бе подписан през май 2014 г. и беше постигнато споразумение за присъединяването на Армения още през октомври 2014 г.

За разлика от ЕС, на който му отне 15 години, за да приеме повече членове, EEU добави вторият нов член Киргизстан през август 2014. година. В момента се водят преговори и с Таджикистан,, но до момента няма сериозни планове за страните от бившия Съветски съюз да се присъединяват към съюза.

Освен впечатляващата скорост на разширяване, глобалните икономически условия са гарантирали, че 2015 г. е била трудна година за членовете на EEU и по този начин и за самия съюз. Но през тази година е трябвало да се обърне внимание на продължаващото свиване на руската икономика поради санкциите, вътрешните политики на Русия (включително военните ангажименти в Украйна) и (преди всичко) спада в цените на петрола, за да се разбере, че EEU понастоящем е икономически съюз без „шофьор”.

В действителност, EEU е изиграла вредна, а не благоприятна роля през 2015г., тъй като широко отворената интеграция е позволила шоковете в Русия да окажат въздействие върху Казахстан по-силно, отколкото биха били в обратния случай. Казахстан, Беларус и Киргизстан вече са били създали значителна част от своите търговски институции и инфраструктура, ориентирани към Русия, което означава, че всичко, което се е случило икономически в Русия винаги ще ги засегне.

Търговските връзки на Казахстан с Русия, които са се увеличили в резултат на Съюза, допълнително са изложили на риск не само икономическата, но и на валутната и финансовата нестабилност. По същия начин Армения, страна, която далеч по-малко зависи икономически от Русия през последните години, доброволно е избрала да внесе икономическа несигурност от Русия.

Икономическите сили, външни за EEU изглежда, че пречат на Съюза да се движи напред. Намаляването на цената на петрола почти е унищожило руския бюджет и рублата, а перспективата за петролни войни между Иран, Саудитска Арабия и Русия изглежда не означава, че скоро ще се получат доходи от 100 долара за барел[4].

По същия начин забавянето на Китай, ускоряващо се през последните месеци, идва в най-лошото време за Русия и другите членове на ЕЕУ, тъй като затварянето на пазарите на Запад е означавало бъркотия на Изток[5]. Без двигател на глобалния растеж, който е бил Китай във формиране на търсене в световен мащаб, инвеститорите стават все по-спокойни относно другите нововъзникващи пазарни икономики и твърдо са обърнали поглед към EEU.



[1] https://sputniknews.com/business/201612061048222806-eurasia-economic-union-economies/

[2] http://www.eurasiancommission.org/en/Documents/broshura26_ENGL_2014.pdf

[3] http://library.fes.de/pdf-files/id-moe/11181.pdf

[4]http://www.ecfr.eu/article/commentary_armenia_and_the_eurasian_economic_union_the_view_from_yerevan387

[5] http://www.eurasiancommission.org/en/nae/news/Pages/02-01-2015-1.aspx



МЕНЮ

Начало
За нас
Контакти
УСЛУГИ

Поръчай
Преводи
Справка
ПОЛЕЗНО

Въпроси и Отговори
Отзиви
Работа като автор
КОНТАКТИ

Тел.: +359 088 7672686
E-mail: info@kursoviraboti.bg



© 2024, Kursoviraboti.bg. Курсови работи.бг. Политика за защита на личните данни / Условия за ползване
Внимание: Всички материали са за лично ползване и в помощ на заинтересованите лица. Kursoviraboti.bg не носи отговорност при опит за плагиатство.