Курсов проект/Реферат по OOOK081D Екология за всеки.

Подходящи теми на рефератите, допълнителни дискусии и самостоятелни разработки:

1.Екологични знания преди Хекел

2. Хекел и екологията като биологична наука

3. Владимир Вернадски - живот и приноси в екологията

4. Мегаекология или неоекология

5. Особености на съвременната биоекология - генетична екология, еологияна клетката и т.н.

6. Имуноекология

7. Жизнена среда и здраве

8. Съвременни проблеми на геоекологията

9. Първични и вторични потребности на човека

10 Екологична култура

11. Созология - съвременна характеристика

12. Природоползване

13. Защиени територии

14. Екология на добива

15. Промишлена екология

16. Агроекология

17. Екология на селскостопанските животни

18. Екология на домашните животни и растения

19. Урбанистична екология

20. Рекреационна екология

21. Екоогоксикология

22. Биоукумулация

23. Отдалечени последици на замърсителите

24. Екологично прогнозиране

25. Дистанционни методи в екологията

Допълнителна литература:

Байков, Б, Екология, НБУ, 2012

Байков, Б., Eкология, електронно издание на НБУ, 2010

Байков, Б. – Екология за всеки, НБУ, 2000

Петков, Г., Б. Байков – Справочник по екология, С., Наука и изкуство, 1995

Одум, Ю. – Экология, І-ви и ІІ том, М., Мир, 1989

2. ФОРМУЛИРАНЕ НА ПРОБЛЕМ

Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите направени в хода на изложението.

Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. При липса на формулиран проблем, често тези неща липсват: няма връзка между частите на курсовата работа, събраните факти и направените анализи са разпиляни и без ясна връзка помежду си, а на студента не е ясно какво твърди, каква е неговата теза и какви са критериите за преценка дали той е обективен и изчерпателен. Всички тези слабости се отразяват на цялостната оценка на курсовата работа.

Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него

3. ОФОРМЯНЕ НА СТРУКТУРАТА

Оформянето на структурата е разделяне на курсовата работа на глави и подглави.

Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи.

4. СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е повествованието да се отклонява на други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието. Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят като се посочва източника на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно.

По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка. Фактите и анализите следва да са относително еднакви по обем.

5. ВЪВЕДЕНИЕ, ИЗЛОЖЕНИЕ, ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Въведението има за задача да представи темата на курсовата работа и нейната значимост, защо студентът е избрал тази тема, с какво тя е привлякла вниманието му. Представя се също така конкретния въпрос, на който се търси отговор – какво познание ще донесе курсовата работа. Тук може да се включи и една работна хипотеза, която да бъде проверена в хода на изложението. Накрая се представят различните глави и се аргументира избора на такава структура. Във въведението не следва да се разказва предисторията на фактите по темата.
Изложението включва представяне на фактите и анализите, които представляват аргументацията за финалните заключения. В края на всяка глава е хубаво да се направи обобщение на изводите от главата – резюме на направените анализи.
Заключението представлява обобщение на анализите от изложението. То трябва да даде отговор на въпроса поставен във въведението. Този отговор следва да бъде изведен логически от изложението; представяне на отговор нямащ нищо общо с изложението е неаргументиран. Оставяне на въпроса от въведението без отговор е незавършеност на курсовата работа. В заключението не следва да се разказват факти, свързани с по-нататъшното развитие на събитията.

5. ЦИТИРАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИ ПО ТЕМАТА

Събирането на източници спомага да се събере максималната достъпна информация по избраната тема. За източници могат да се ползват книги, публикации в интернет, статии от специализирана научна литература, материали от научни конференции, информация от радио или телевизионни предавания и др. Достъпни информационни източници. Информация по темата, задължително трябва да се опише чрез правилно изписване на точните данни на източника, за да може той да се цитира по-късно в бележка под линия или в глава «Литература».