1. Правни норми в счетоводството;
2. Счетоводно отчитане на паричните средства;
3. Счетоводно отчитане и оценка на материалните запаси;
4. Счетоводно отчитане на дълготрайните материални активи;
5. Счетоводно отчитане на дълготрайните нематериални активи;
6. Счетоводно отчитане на младите животни и животните за угояване;
7. Счетоводно отчитане на финансовите активи;
8. Счетоводно отчитане на заемите и вземанията;
9. Счетоводно отчитане на инвестициите;
10. Счетоводно отчитане на капиталите в предприятието - собствения и привлечения капитал;
11. Счетоводно отчитане на заемите и задълженията;
12. Счетоводно отчитане на доходите на персонала;
13. Счетоводно отчитане на провизии;
14. Счетоводно отчитане на данъците – акцизи, данък върху добавената стойност, данъците по ЗКПО, данъка върху доходите на физическите лица, местни данъци и такси и други;
15. Счетоводно отчитане на разходите за дейността;
16. Счетоводно отчитане на финансовите разходи и разходите за бъдещи периоди;
17. Счетоводно отчитане на разходите от преоценка на активи и пасиви;
ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ДЕЙНОСТТА
УВОД
Основната цел на всеки икономически субект при пазарна икономика е да черпи изгода от дейността си. Тази изгода обаче не може да бъде постигната, ако не се влагат активи и не се трупат пасиви. Производственото предприятие наема работници и трупа към тях задължения, купува и влага в дейността материали, изплаща парични средства или трупа пасиви за оказани му външни услуги и т.н. В резултат на това то произвежда продукция, която продава на пазара. С получените средства възстановява вложените активи и погасява възникналите пасиви. Превишението на получените средства над издръжката на производството представляват неговата печалба. Казано накратко, за да получи приходи, предприятието трябва да извърши и определени разходи.
Всяка дейност е свързана с извършване на разходи. Именно поради това разходите са и един от основните отчетни обекти във всяко предприятие.[1] Разходите са една от ключовите категории, обект на счетоводно отчитане. Влияят пряко върху финансовия резултат на стопанските субекти и като такъв изискват правилно отчитане, оценка, управление и контрол.
С най-важна роля като обект на отчитане на разходите може се определят тези за дейността. Те участват във формирането на финансовия резултат. Съпоставят се с приходите, които са получени от реализирането на продуктите, с които предприятието участва на пазара. Трябва да се създадат възможности за правилното им отчитане, отстраняване на допуснати грешки, да се осъществява непрекъснат контрол върху тях. Информацията за разходите се съдържа в Отчета за приходите и разходите (ОПР) и подлежи на оповестяване и публикуване. В общите положения за изготвянето на финансовите отчети са описани кои са основните потребители на информацията от тях, а именно: инвеститори, персонал, заемодатели, доставчици и други търговски контрагенти, правителството и други правителствени служби, обществеността. На база тази информация те могат да вземат съответните рационални решения, затова е необходимо съдържащата се в тях информация да бъде вярно и честно представена.
Информация за разходите за дейността и по икономически елементи е особено необходима сега в условията на пазарна икономика, когато трябва да се правят икономически разчети за важни показатели: материалоемкост, трудоемкост, фондоемкост, енергоемкост, ефективност и т.н. – общо, по дейности, по структурни звена и по производства в предприятието.
Групирането на разходите и тяхната класификация по различни признаци има значение за създаването на организация за тяхното отчитане, което е важно за предприятията с оглед задоволяването на потребностите им от информация. Ако финансовото състояние на едно предприятие непрекъснато се влошава, то неминуемо трябва да се постави въпросът доколко целесъобразно и ефективно то разходва средствата си. Обект на разработката са разходите на предприятието, а предмет – разходите за дейността.
Тезата е, че ако на базата на икономическия анализ и коректното отчитане на разходите успее да ги контролира и управлява правилно, то постигнатите резултати ще бъдат по-висока рентабилност, по - добра ефективност, подобряване на финансовото състояние и стабилизиране позициите на предприятието на пазара.
Целта на настоящата разработка е да се осигури пълна, точна и своевременна информация за фактически извършените производствени разходи за отчетния период, правилно обхващане и разпределяние на разходите, своевременно и точно съставяне на калкулацията за фактическата себестойност на произведената продукция.
Задачите, които трябва да се решат са:
1) анализ на разходите за отчитане на дейността по икономически елементи;
2) разкриване на целесъобразността на отнасянето на разходите по функционално предназначение.
Законовата уредба, свързана с отчитане на разходите за дейността е съобразена към 31 декември 2016 година.
Глава 1 Теоретични основи на отчитането на разходите
1.1. Същност на разходите
В своята книга С.Дурин отбелязва, че разходите възникват със създаването на предприятието. Те имат различна природа на възникване, на появяване. Създаването на едно предприятие поражда структури и дейност, а те от своя страна пораждат разходи (вж. Графика1.).[2]
Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти разходите представляват намаляване на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.[3] По-конкретно разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, осигуровки и други в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане. Като разходи се отчитат и начислените провизии, когато това е предвидено в нормативен акт.
Налице е тясна връзка между извършването на разходи и създаването на активи, но не е задължително двете да съвпадат. Извършването на разходи показва, че се търси бъдеща стопанска изгода, но това не е достатъчно доказателство, че е придобито перо, което да отговаря на понятието актив (например установени фири, направени обезценки на активи и др.).
Счетоводно разходите за предприятието в най-общия смисъл са свързани с понятието на непряка загуба от използването, закупуването или наемането на активи и услуги в хода на неговата стопанска и финансова дейност. От тази гледна точка те следва да бъдат достоверно измерими. Определящо значение в тази връзка следва да се отдава на фактическите разходи като израз на потребление на активи, а не на момента на тяхното плащане.
В отделни случаи е възможно да възникне за предприятието пасив, без да е налице насрещна поява на актив. Това не изключва възможността от признаването на разход, стига да се очаква бъдеща икономическа изгода.
Разходите могат да бъдат и натурално измерени. Това се прави с цел да се създаде възможност за съпоставимост между предприятията и за оценката на труда на персонала. При очакване на намаление на бъдеща икономическа изгода от направените разходи същите се признават и установяват на базата на системни и рационални процедури на разсрочване.[4]
Текущото счетоводно отчитане се организира по реда, определен в Закона за счетоводството и утвърден от ръководството на предприятието индивидуален сметкоплан само за синтетичното отчитане на разходите. Аналитичното отчитане на разходите се подчинява на структурата, обема, спецификата на производството и характера на произвежданите изделия в отрасли и дейности.
При отчитане на разходите се съблюдават основни принципи визирани в ЗС. Съгласно чл.4 от същия закон, счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят на база на следните основни счетоводни принципи: Текущо начисляване – разходите, които произтичат от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на плащане на парични средства или техни еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Действащо предприятие – означава, че предприятието е действащо и ще остане такова в рамките на отчетния период, няма нито намерение или необходимост да се ликвидира и значително да намали обема на своята дейност. Предпазливост – т.е. оценяване и отчитане на предполагаемите рискове и очакваните евентуални загуби при отчитане на стопанските операции с цел получаване на действителен финансов резултат. Прилага се при последваща оценка (обезценка) на активите на предприятието. Принцип на съпоставимост между приходите и разходите – съгласно него разходите извършени във връзка с определена сделка или дейност се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който се отразяват разходите за тяхното получаване. Предимство на съдържанието пред формата – сделките и събитията се отразяват счетоводно, съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не според правната им форма.[5]
След извършените сравнения, съпоставки и анализи може да се сподели мнението, че категорията „разходи” изразява производствени отношения, породени от влагането на ресурси за целите на производството. Точно в производството те се обезличават като абсолютно определени разновидности и изпъкват в отчетно-икономическата действителност като ново качество, наричано разходи. В отчетно-икономически план категорията „разходи” изразява отношения, предизвикани от намаляването на икономическата изгода за предприятието чрез извеждане (намаляване) на активи или увеличаване на пасиви, отделно от дължимото чрез разпределение за капиталовложителите. Разходите се използват като понятие във функционално и в отраслово - икономически план.
1.2. Класификация и групиране на разходите..............
