МЕТОД НА ОЦЕНКА И КАЛКУЛИРАНЕ.

В условията на пазарната икономика калкулирането на себестойността придобива ново съдържание. Съществуват спорове относно съществуването на понятието калкулация. Причината за това са множество теории, на които се уповава всеки автор.

Според Николай Колев^[1] и Екатерина Аверкович следва да се прави разграничение между понятията „калкулация” и „калкулиране”. Според Колев „калкулация” е резултата, а „калкулирането” са занятията, действията и не на последно място талантът, чрез който се постига този резултат. Според Аверкович калкулирането е по-широко понятие с по-богато съдържание: „това е научно изградена система за непрекъснато групиране и отчитане на разходите, за да се установи себестойността на продукцията с цел ефективно управление на дейностите в предприятието”^[2].

В труда на Екатерина Аверкович са поместени дефинициите на отделни автори относно калкулацията, а те са: според Васил Ранков „калкулацията представлява съвкупност от системни пресмятания за точно обхващане и разграничаване  на разноските в стопанския процес, както и установяване на съотношения помежду им...”^[3]; според Иван Душанов „калкулацията е средство на счетоводната отчетност, чрез което се извършва обхващане, пресмятане и разграничение на разходите възникнали в съответната подсистема от отделните фази на възпроизводствения процес с цел да се определи размерът на разходите...”^[4]. Според  Михаил Динев калкулацията е необходима за да се „...определят стойностните величини на отделните участия за всяка съставка на създаваната потребителска стойност”.^[5]

Според Райна Начева,^[6] калкулирането е способ за определяне на стойностната оценка на продукт от стопанския процес. За да се определят разходите направени за даден процес, трябва първо да се отчетат по операционна сметка и второ тези разходи да се пресметнат.

Според проф. Пергелов „калкулирането е способ на счетоводната отчетност, чрез който се извършва обобщаване, пресмятане и разграничаване на разходите, възникнали в съответната подсистема по отделни фази на възпроизводствения процес с цел да се установи себестойността на съответната доставка, на произведеното количество продукция или на реализираната продукция.”^[7]

Според Николай Градев „калкулирането е способ на систематизиране и изчисляване на цената на придобиване или себестойността на различни материални и нематериални активи, когато тяхното придобиване или създаването им в самото предприятие е свързано с многократно извършване на разходи”^[8].

Според Богдана Джорджева „калкулацията е способ на счетоводното отчитане непосредствено свързана с оценката. Използва се в случайте когато за формирането на цялостната оценка на обекти с по-сложна структура е необходимо първоначално да се оценят отделните негови части. Тя съдържа информация за разходите формиращи себестойността на продукция и по отделни статии.”^[9]

За целите на настоящата разработка ще приемем определението на Бойчинка Йонкова, а то е: „калкулирането е способ, чрез който се извършва обобщаване, пресмятане и разграничение на разходите, възникващи в съответна подсистема по отделни фази на оперативния цикъл на отделното предприятие с цел да се определи размера на разходите по доставката, себестойността на произведеното количество продукция на реализираната продукция и оказаните услуги”^[10].