|
СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ
|
| Цена: |
0.00 €
/
0 лв.
|
| Реф№: |
46 |
Обем 17 стр.
Изтегли оттук
.... Една от причините за това е неголямото значение на международното движение на капитали през 50-те и 60-те години на миналия век. В последните две десетилетия положението е променено, защото движението на капитали значително нараства, разходите по такъв тип сделки намаляват за сметка на увеличаващата се международна конкуренция за привличане на чуждестранен капитал. Финансовият пазар на ЕС е изцяло либерализиран от 1 януари 1993 г. Договорът за създаване на Европейската общност забранява (чл. 67) всякакви ограничения за движението на капитали. Държавите членки обаче могат да запазят някои ограничения по отношение на държави извън Европейския съюз. Определението за свободно движение на капитали има много по-широк обхват от плащания и преводи на пари през границите. Други транзакции, позволяващи прехвърляне на собственост върху активи и задължения, също представляват част от достиженията на правото на EC (acquis communautaire) по тази глава - например инвестиции в компании или недвижимо имущество или портфейлни инвестиции. Освен това главата обхваща областта на платежните системи, основно двете директиви за презграничните трансфери и за окончателното уреждане на разплащания, както и директивите за предотвратяване на прането на пари[1].
До 1988г. в рамките на Общността се реализира либерализацията на дългосрочните и средносрочните движения на капитали, т.е. тези с падеж повече от една година. С приемането на Директива 88/381/ЕЕС през 1988 г. се премахват ограниченията и пред краткосрочните движения на капитали, т.е. трансфера на финансови активи с падеж по-малък от една година, като наприер търговията с ликвидни ценни книжа, откриването на депозитни сметки в чужбина, физически внос и износ на пари. Така Директива 88/361/EEC (OJ L178/88) регламентира постигането от 1 юли 1990г. на пълна свобода на движението на капитали между физически и юридически лица, пребиваващи в ЕО. Предоставен е преходен период за Испания, Португалия, Гърция и Ирландия, на които е позволено да запазят ограниченията върху движението на капитали до 31 декември 1992г. Португалия и Гърция получават право да удължат преходния период най-много с още три години, но те се възползват от тази възможност до 16 май 1994 г. Директивата предвижда, че в отношенията си с трети страни държавите членки трябва се стремят да постигнат същата степен на либерализация, каквато е постигната в рамките на ЕО, изхождайки от принципа на реципрочността.
С влизането в сила на Директива 88/361/ЕЕС движението на капитали достига същата степен на либерализация като останалите три свободи, върху които функционира вътрешният пазар. За разлика от другите свободи на движение, пълната либерализация на движението на капитали не е регламентирана по това време от директно приложими разпоредби на Договора, а от вторично законодателство, което трябва да бъде транспонирано в националната правна рамка на всяка страна членка. Разпоредбите, отнасящи се за свободното движение на капитали, стават първично право с влизането в сила на Договора за Европейския съюз на 1 ноември 1993г. Договорът от Маастрихт постановява забрана за прилагането на ограничения върху движението на капитали и плащания между страните членки и между страните членки и трети страни. С новия режим задължението за либерализация вече се разпростира и по отношение на трети страни.
Договорът за създаване на Европейската икономическа общност, допълнен с Договора за Европейския съюз от Маастрихт, обхваща най-пълно номенклатурата на капиталовите транзакции в сравнение с другите многостранни и регионални споразумения в тази област и регламентира по най-подробен начин задълженията на страните, свързани с този тип транзакции. Капиталовите транзакции се либерализират съгласно посочения договор по два начина: първо, чрез премахване на ограниченията върху капиталовите транзакции между гражданите на различни страни - членки на Европейския съюз и второ, чрез въвеждане на мерки по хармонизиране на вътрешните закони на страните членки. Премахването на ограниченията върху капиталовите транзакции между гражданите на различни страни членки приема формата на две групи задължения: задължения, отнасящи се до трансграничното движение на капитали и задължения по отношение третирането на граждани или предприятия на една страна членка, установили търговско присъствие на територията на друга страна членка.
По отношение на трансграничното движение на капитали Договорът (чл. 73б) постановява забрана за всички ограничения върху движението на капитали и свързаните с тях преводи на парични суми между страни членки, както и между тях и трети страни. Забранена е също така дискриминацията по отношение на транзакциите на местни лица. На местните лица се разрешава да извършват транзакции с чужбина, дори и това да им е забранено в страната.
Balchin, P., Bull, G. H. and Sýkora, L. (1999). Regional Policy and Planning in Europe. London: Routledge.
|
|
|
